Патлейнски манастир (XX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Патлеински манастир)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
Preslav monastery 10.jpg
Входът към манастира
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Патлейна
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Варненска и Великопреславска
Време на изграждане XX век
Съвременно състояние действащ
Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
в Общомедия

Патлейнският манастир „Свети Пантелеймон“ е действащ мъжки български православен манастир във Варненската и Великопреславска епархия. Изграден е в непосредствена близост до едноименния манастир от IX век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в местността Патлейна в Драгоевска планина високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав. Предполага се, че манастирът е дал и името на местността, в която се намира.[1]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1909 – 1914 г. са извършени разкопки и проучване на останките на по-стария манастир от IX век, който се намира наблизо. Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. От същото време IX – Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“.[2] Манастирът е обявен за паметник на културата.[3]

Сградата на манастира

През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля грандиозен план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. Новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 – 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. Имало е неуспешни опити да бъде върната на Варненско-преславската митрополия. През август 2006 г. сградата е продадена на търг.[4] Според Варненски и Великопреславски митрополит Кирил манастирът е закупен от поставено лице от Българската православна църква.[5] Входът към сградата на манастира е заключен. Той е обект на вандализъм и търпи разруха.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие