Патлейнски манастир (20 век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Патлеински манастир)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

Патлейнски манастир
„Свети Пантелеймон“
Входът към манастира
Входът към манастира
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1186° с. ш. 26.8228° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение България местността Патлейна, България
Изграждане 9 век
Съвременно състояние Недействащ мъжки
Керамичната икона на Св. Теодор Стратилат открита в манастира

Патлейнският манастир „Свети Пантелеймон е недействащ мъжки български православен манастир във Варненска и Великопреславска епархия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в местността Патлейна в Драгоевска планина високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав. Предполага се, че манастирът е дал и името на местността, в която се намира.[1]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през IX в. а през 971 г. е разрушен от византийците и многократно е ограбван, опустошаван и разрушаван от печенеги и кумани. Понастоящем от манастира са запазени останки. В периода 1909 – 1914 г. са извършени разкопки и проучване на останките му. Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен с керамични и стъкларски работилници. Разкрита е и вкопана в земята гробница. Според изследователите му манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава. Тук са творили учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум. Тук е създадена Преславската книжовна школа. Тук е замонашен и по-късно умира цар Борис I. Според други проучвания се налага мнението, че манастирът е бил по-скоро художествено-производствен център, а не книжовно средище. При извършване на разкопките е открита мозаечна икона на Св. Теодор Стратилат от Х в. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей. От същото време IX – Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“.[2] Манастирът е обявен за паметник на културата.[3]

Пропагандно изображение от времето на комунизма на една от стените на късния манастир.

През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля грандиозен план за възстановяване на манастира. Включват се жители от цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и начинанието му пропада. Новият манастир никога не е действал, не е изграждан и църковен храм към него. В периода 1944 – 1989 г. сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След 1989 г. е деактувана от общината и не се използва. Имало е неуспешни опити да бъде върната на Варненско-преславската митрополия. През август 2006 г. сградата е продадена на търг.[4] Според Варненски и Великопреславски митрополит Кирил манастирът е закупен от поставено лице от Българската православна църква.[5] В момента входът към сградата на манастира е заключен. Той е обект на вандализъм и търпи разруха.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]