Община Велики Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Велики Преслав
Map of Veliki Preslav municipality (Shumen Province).png
Общи данни
Област Област Шумен
Площ 277.63 km²
Население 14 850 души
Адм. център Велики Преслав
Брой селища 12
Сайт www.velikipreslav.bg
Управление
Кмет Александър Александров
(БСП)
Общ. съвет 17 съветници
   БСП (4)
   ДПС (4)
   ГЕРБ (3)
   ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ (3)
   АБВ (2)
   РБ (1)

Община Велики Преслав е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Шумен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на Област Шумен. С площта си от 277,626 km2 е 7-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и северни части на Източния Предбалкан.

В северните, североизточните и източните части на община Велики Преслав се простират съответно югозападните и северозападните части на Шуменското поле и Смадовското поле. В най-идточната част на общината, източно от село Златар е разположена „опашката“ на малкия язовир „Кълново“ и в него се намира минималната височина от 73 m н.в. на община Велики Преслав. В най-северната част на общината, на границата с община Шумен попада южната част на Шуменското плато. На границата с община Шумен е разположена най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m).

По югозападните периферии на двете полета преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от северните склонове на Преславска планина. В нея, на границата с община Върбица се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m, която се явява и най-високата точка на общината. Югоизточно от пролома на територията на община Велики Преслав е разположена северозападната, най-висока част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка връх Отъка 608,7 m е разположен на около 3 Km югозападно от село Драгоево.

Води, климат, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия), която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Реката навлиза на територията на община Велики Преслав 2 km след като изтече от големия язовир Тича и протича в дълбока проломна долина между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. Южно от град Велики Преслав излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Шуменското поле. Минава последователно покрай град Велики Преслав и село Миланово, югозападно от село Хан Крум завива на изток и напуска пределите на общината. На територията на общината река Голяма Камчия получава отляво най-големия си приток река Врана, която протича през нея с най-долното си течение.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9°C и 11,5°C. Средногодишните валежи са 650 mm.

Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик – край селата Драгоево и Троица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 13 382 100,00
Българи 7 936 59,30
Турци 3 078 23,00
Цигани 943 7,05
Други 157 1,17
Не се самоопределят 98 0,73
Не отговорили 1 170 8,74

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Велики Преслав
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 17253 17026 17989 21092 21565 20028 17682 16276 13382
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 12 населени места с общо население от 13 382 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Велики Преслав, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Велики Преслав 7694 76,763 Преслав Мокреш 315 3,897 Карамихца, Маркиш
Драгоево 860 51,119 Мостич 298 4,776 Махмуд кьой, Алусиян
Златар 1032 38,370 Осмар 303 19,842
Имренчево 353 20,852 Суха река 96 8,562
Кочово 688 27,546 Троица 755 14,757
Миланово 619 5,379 Вели бей, Владимировци Хан Крум 369 5,763 Чаталар, Цар Крум
ОБЩО 13382 277,626 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 1071/обн. 10.12.1883 г. – признава с. Преслав за гр. Преслав;
  • Указ № 633/обн. 25.12.1895 г. – преименува с. Бешевлие на с. Кирилово;
  • Указ № 519/обн. 30.11.1899 г. – преименува с. Чаталар (Чатали) на с. Цар Крум;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Вели бей на с. Владимирци;
– преименува с. Карамихца на с. Мокреш;
– преименува с. Махмуд кьой (Махмудово) на с. Алусиян;
  • МЗ № 5997/обн. 03.12.1943 г. – преименува с. Мокреш на с. Маркиш;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Кирково;
  • Указ № 141/обн. 25.03.1950 г. – преименува с. Владимирци на с. Миланово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – възстановява старото име на с. Маркиш на с. Мокреш;
  • Указ № 174/обн. 07.03.1968 г. – преименува с. Алусиян на с. Мостич;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Кирково и го присъединява като квартал на гр. Преслав;
  • Указ № 1125/обн. 02.08.1977 г. – преименува с. Цар Крум на с. Хан Крум;
  • Указ № 206/обн. 17.09.1993 г. – преименува гр. Преслав на гр. Велики Преслав.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 21,0 km.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ