Железопътна мрежа на България

Железопътната мрежа в Република България се състои от три самостоятелни жп мрежи:
- мрежата за движение на жп превозни средства, поддържана от Държавно Предприятие ,,Национална компания Железопътна инфраструктура“, стопанисващо железопътните, държавна собственост: коловози, контактна мрежа, комуникационни кабели, служебни сгради с намиращи се в тях помещения за контрол местоположението на или държавна, или частна собственост превозни жп средства, ведомствени сгради за целогодишни денонощни нужди или на жп семейства, или в работно време за служебни нужди на жп персонал, продажба или на абонаментни жп карти, или на жп билети, чакални (оборудвани със светлинно и/или звуково оповестяване на актуална информация за заминаващи и/или пристигащи влакове, пейки за престой на клиентите, санитарни възли, билетни каси, служба за предаване/получаване на колетни пратки, гардероб за клиенти на БДЖ, приемащи плащане чрез монети и/или банкова карта машини за продажба на студени или горещи безалкохолни напитки, и/или дребни опаковани хранителни продукти) и служебни помещения за контрол движението на жп средства, движещи се по железен път, публична държавна собственост, чието междурелсие е или 1435, или 760 мм), с изключение контрола на движението по: жп коловози и стрелки частна собственост, и по софийските общински трамвайни или 1435 мм, или 1009 мм междурелсие линии и метрополитенови за 1435 мм междурелсие подземни и метрополитеновите мостови жп линии (в отделни отсечки влакчетата на софийско градско метро са върху жп линия положена на мостова конструкция, железния път и метрополитеновите влакчета са обградени от земетръсоустойчив предпазващ от атмосферни въздействия пластмасов частично прозрачен материал);
- трамвайната;
- метрополитен системи в София.
Общата дължина на всички жп линии в експлоатация в България е 4423 километра.
- 52 километра метро линии[1]
- 308 километра трамвайни линии[2]
- 4072 километра влакови линии[3]
Влакови линии[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно „Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България“ железопътните линии се делят на следните категории:
- железопътни магистрали;
- железопътни линии I категория;
- железопътни линии II категория;
- железопътни линии III категория.
№ | Преминава през | Гари | Спирки | km | Състояние |
---|---|---|---|---|---|
1 | Калотина-запад – Волуяк – София – Септември – Пловдив – Симеоновград – Свиленград | гари
|
спирки
|
355,65 | електрифицирана |
11 | Калотина – Станянци | гари
|
спирки
|
15,9 | без пътническо движение |
12 | Алдомировци – Бели брег | гари
|
спирки
|
11,2 | без пътническо движение |
13 | (София) – Волуяк – Божурище – Банкя | гари
|
спирки
|
10,85 | електрифицирана |
14 | Софийска околовръстна жп линия | частично демонтирана; само товарно движение | |||
15 | Вакарел – Чукурово (с. Габра) | гари
|
спирки
|
12,96 | без движение; частично демонтирана |
16 | Септември – Добринище (теснолинейна 760 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
125,03 | неелектрифицирана |
17 | Пазарджик – Варвара (теснолинейна 760 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
16,703 | Закрита за движение 2002 г., демонтирана – 2004 г. |
18 | Стамболийски – Пещера | гари
|
спирки
|
28,24 | неелектрифицирана |
19 | Крумово – Маврудово – Асеновград | гари
|
спирка
|
10,04 | електрифицирана |
2 | София – Илиянци – Мездра – Плевен – Левски – Горна Оряховица – Каспичан – Синдел – Варна | гари
|
спирки
|
543,56 | електрифицирана |
21 | Червен бряг – Оряхово (теснолинейна 760 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
102,48 | демонтирана |
22 | Червен бряг – Златна Панега | гари
|
спирки
|
33,35 | неелектрифицирана; закрита за пътническо движение |
23 | Ясен – Черквица | гари
|
спирки
|
43 | неелектрифицирана |
24 | Свищов – Левски – Троян | гари
|
спирки
|
130,4 | неелектрифицирана |
24.1 | Ореш – Белене | гари
|
спирки
|
12,55 | без пътническо движение |
25 | Левски – Троян | гари
|
спирки
|
обединена с линия 24 | |
26 | Шумен – Комунари | гари
|
спирки
|
50,34 | електрифицирана |
27 | Хан Крум – Велики Преслав | гари
|
– | 6,85 | деелектрифицирана |
28 | Каспичан – Нови пазар | гари
|
– | 5,7 | деелектрифицирана, маневрен район към Каспичан |
29 | Повеляново – РП Разделна – Кардам | гари
|
спирки
|
105,95 | електрифицирана Повеляново - Девня; деелектрифицирана Девня - Чернево |
3 | Илиянци – Карлово – Тулово – Дъбово – Карнобат – Комунари – Синдел-разпределителна – Варна (фериботна) | гари
|
спирки
|
541,09 | електрифицирана |
31 | Световрачене – Курило | гари
|
– | 5,87 | електрифицирана |
32 | Kремиковци – Яна – Столник – Мусачево | гари
|
– | 4,94 | |
33 | Столник – Казичене | гари
|
спирка
|
16,79 | електрифицирана |
34 | Юнак – Старо Оряхово | гари
|
спирки
|
24,64 | демонтирана |
4 | Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Подкова | гари
|
спирки
|
415,14 | |
41 | Горна Оряховица – Елена | гари
|
спирки
|
43,8 | до Лясковец – маневрен район, след Лясковец закрита за движение |
42 | Царева ливада – Габрово | гари
|
спирки
|
17,25 | електрифицирана |
5 | София – Перник – Радомир – Кулата | гари
|
спирки
|
209,11 | електрифицирана |
51 | Дупница – каменовъглена мина „Бобов дол“ | гари
|
спирки
|
18,68 | без пътническо движение |
52 | Генерал Тодоров – Петрич | гари
|
спирки
|
8,92 | електрифицирана |
53 | Кочериново дековилна гара – Рилски манастир (600 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
36,5 | демонтирана |
6 | Волуяк – Перник – Кюстендил – Гюешево | гари
|
спирки
|
134,35 | електрифицирана Волуяк – Перник – Радомир |
61 | Разменна – Перник-разпред. – Кракра – Батановци | гари
|
– | 16,61 | електрифицирана |
7 | Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин | гари
|
спирки
|
181,27 | електрифицирана |
71 | Бойчиновци – Берковица | гари
|
спирки
|
38,12 | електрифицирана |
72 | Брусарци – Лом | гари
|
спирки
|
22,82 | електрифицирана |
73 | Видин – Кошава | гари
|
спирки
|
27,63 | без пътническо движение |
8 | Пловдив – Михайлово – Стара Загора – Карнобат – Бургас | гари
|
спирки
|
293,5 | електрифицирана |
81 | Филипово – Панагюрище | гари
|
спирки
|
71,11 | неелектрифицирана |
82 | Железопътна линия Филипово – Карлово | гари
|
спирки
|
60,49 | електрифицирана |
82.1 | Долна махала – Хисаря | гари
|
спирка
|
15,5 | електрифицирана |
83 | Нова Загора – Симеоновград | гари
|
спирки
|
61,17 | електрифицирана |
84 | Ямбол – Елхово | гари
|
спирки
|
43,14 | маневрен район към Ямбол |
85 | Долно Езерово – Дебелт | гари
|
– | 22,00 | без пътническо движение |
86 | Владимир Павлов – Сарафово – Поморие | гари
|
– | 16,01 | без пътническо движение, Сарафово–Поморие – демонтирана |
9 | Русе – Самуил – Каспичан | гари
|
спирки
|
137,47 | електрифицирана |
91 | Самуил – Силистра | гари
|
спирки
|
112,92 | неелектрифицирана |
92 | Каспичан – Тодор Икономово (теснолинейна 600 mm междурелсие) | гари
|
спирки
|
72,8 | демонтирана |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Трамваи в София
- Софийско метро
- Национална компания Железопътна инфраструктура
- Български държавни железници
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Трамваен транспорт
- Интернет сайт на Метрополитен ЕАД Архив на оригинала от 2018-01-10 в Wayback Machine.
- Интернет сайт на НКЖИ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Схема на действащите участъци от метрото в София
- ↑ История на софийския трамвай // Център за градска мобилност. Посетен на 13.10.2012.
- ↑ Дължина на железопътните линии към 31.12.2011 // Национален статистически институт на РБ. Посетен на 13.10.2012.