Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 83
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус В движение
Крайни гари Симеоновград, Нова Загора
Започва от Симеоновград
Свързани линии Железопътна линия 1 Железопътна линия 8
Станции 14
Номер линия 83
Пусната 22 януари 1875 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 61,170 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация В процес
Работна скорост 70 km/h
Максимален наклон 25 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия Симеоновград – Нова Загора е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в югоизточна България, област Хасково и област Сливен.

История[редактиране | редактиране на кода]

След предаването в експлоатация на железопътната линия Цариград – Белово строителството на линията към София и Белград е спряно. Дадено е предимство на строежа на железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Това е успех на английското влияние върху политиката на Османската империя земи и внушенията за война с Русия. Внушенията се състоят в свързаната с това необходимост от бърза дислокация и придвижване на войски при евентуална война. Стратегическата цел е чрез тази линия да се свърже Одрин с Шумен и с железопътната линия Русе – Варна. Така започва проучването и подготовката за строеж на линията от Търново Сеймен до Ямбол. Продължението на линията от Ямбол за Шумен се отлага първоначално, а по-късно и изоставено напълно.

Строителството на линията Търново Сеймен – Ямбол започва през 1873 г. Към средата на 1874 г. са готови отделни участъци, а цялата е завършена до края на 1874 г. На 22 януари 1875 г. е въведена в редовна експлоатация. Тя се предава на Компанията на Източните железници, собственост на Барон Хирш, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С последната общата дължина на линиите под управлението на компанията е 891 km, от които 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ (34 kg/m), с дължина 6,54 m.

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Слабото товаронапрежение по нашите железопътни линии в миналото е причина някои от положените при постройката релси да се запазят в експлоатация почти цял век. Релсите тип „СО“ по линията, положени през 1873 – 1874 г., са сменени едва през 1958 – 1959 г. Максималните скорости на движение са около 40 – 50 km/h. Траверсите тогава се изработвали предимно от неимпрегнирана дървесина, с размери близки до сегашните. Гъстотата на полагане се допускала да е с разстояние между тях до 1 m. На много места линиите са строени с баластово легло от речна баластра.

Симеоновград – Нова Загора
BSicon STR+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 1 (Свиленград)
BSicon BHF.svg 0+000 (256+273) Симеоновград
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZgr.svg Линия 1 (Пловдив)
BSicon HST.svg 1+684 сп. „Марица“
BSicon HST.svg 4+384 сп. „Техникума“
BSicon HST.svg 9+584 Графитово
BSicon HST.svg 11+484 Пясъчево
BSicon BHF.svg 14+884 Гълъбово
BSicon HST.svg 21+990 сп. „Км 22+000“
BSicon BHF.svg 23+920 Любеново-предав.
BSicon HST.svg 26+645 сп. „Любеново“
BSicon HST.svg 29+945 Рисиманово
BSicon BHF.svg 37+445 Раднево
BSicon HST.svg 45+238 Любенова махала
BSicon BHF.svg 51+338 Богданово
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZg+r.svg Линия 8 (Пловдив)
BSicon BHF.svg 61+170 (139+094) Нова Загора
BSicon STRl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 8 (Бургас)

В края на 50-те години поради увеличеното движение и осовото натоварване във връзка с разработването на енергийния комплекс „Марица изток“ релсите са подменени с тип „Р 49“ с дължина 25 m, положени върху струнобетонни траверси.

През 90-те години намалява броят на превозените пътници и пътническото движение е спряно през 2002 г.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Симеоновград 4 682 440 МКЦ
Гълъбово 2 390 390 РУКЗ
Любеново предавателна 5 621 491 РУКЗ
Раднево 3 860 715 РУКЗ
Нова Загора 8 756 506 МРЦ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Симеоновград – Гълъбово 0+690 284,00 стоманобетон р. Марица и авт. път
Симеоновград – Гълъбово 8+690 19,70 стомана дере
Гълъбово – Любеново пред. 22+985 23,40 стомана дере
Любеново пред. – Раднево 25+462 10,00 стоманобетон черен път и поток
Любеново пред. – Раднево 26+006 14,40 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 30+313 18,00 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 35+525 9,40 стоманобетон дере
Любеново пред. – Раднево 36+383 34,00 стомана р. Сазлийка
Раднево – Нова Загора 45+825 13,70 стомана дере
Раднево – Нова Загора 60+680 17,70 стомана река

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Симеоновград сп. Марица 55
сп. Марица Нова Загора 60

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.