Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 83
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус без движение
Крайни гари Симеоновград, Нова Загора
Започва от Симеоновград
Свързани линии Железопътна линия 1 Железопътна линия 8
Станции 14
Номер линия 83
Пусната 22 януари 1875 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 61,170 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 70 km/h
Максимален наклон 25 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия Симеоновград – Нова Загора е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в югоизточна България, област Хасково и област Сливен.

История[редактиране | редактиране на кода]

След предаването в експлоатация на железопътната линия Цариград – Белово строителството на линията към София и Белград е спряно. Дадено е предимство на строежа на железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол. Това е успех на английското влияние върху политиката на Османската империя земи и внушенията за война с Русия. Внушенията се състоят в свързаната с това необходимост от бърза дислокация и придвижване на войски при евентуална война. Стратегическата цел е чрез тази линия да се свърже Одрин с Шумен и с железопътната линия Русе – Варна. Така започва проучването и подготовката за строеж на линията от Търново Сеймен до Ямбол. Продължението на линията от Ямбол за Шумен се отлага първоначално, а по-късно и изоставено напълно.

Строителството на линията Търново Сеймен – Ямбол започва през 1873 г. Към средата на 1874 г. са готови отделни участъци, а цялата е завършена до края на 1874 г. На 22 януари 1875 г. е въведена в редовна експлоатация. Тя се предава на Компанията на Източните железници, собственост на Барон Хирш, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С последната общата дължина на линиите под управлението на компанията е 891 km, от които 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Търново Сеймен – Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ (34 kg/m), с дължина 6,54 m.

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Слабото товаронапрежение по нашите железопътни линии в миналото е причина някои от положените при постройката релси да се запазят в експлоатация почти цял век. Релсите тип „СО“ по линията, положени през 1873 – 1874 г., са сменени едва през 1958 – 1959 г. Максималните скорости на движение са около 40 – 50 km/h. Траверсите тогава се изработвали предимно от неимпрегнирана дървесина, с размери близки до сегашните. Гъстотата на полагане се допускала да е с разстояние между тях до 1 m. На много места линиите са строени с баластово легло от речна баластра.

Симеоновград – Нова Загора
BSicon STR+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 1 (Свиленград)
BSicon BHF.svg 0+000 (256+273) Симеоновград
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZgr.svg Линия 1 (Пловдив)
BSicon HST.svg 1+684 сп. „Марица“
BSicon HST.svg 4+384 сп. „Техникума“
BSicon HST.svg 9+584 Графитово
BSicon HST.svg 11+484 Пясъчево
BSicon BHF.svg 14+884 Гълъбово
BSicon HST.svg 21+990 сп. „Км 22+000“
BSicon BHF.svg 23+920 Любеново-предав.
BSicon HST.svg 26+645 сп. „Любеново“
BSicon HST.svg 29+945 Рисиманово
BSicon BHF.svg 37+445 Раднево
BSicon HST.svg 45+238 Любенова махала
BSicon BHF.svg 51+338 Богданово
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZg+r.svg Линия 8 (Пловдив)
BSicon BHF.svg 61+170 (139+094) Нова Загора
BSicon STRl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 8 (Бургас)

В края на 50-те години поради увеличеното движение и осовото натоварване във връзка с разработването на енергийния комплекс „Марица изток“ релсите са подменени с тип „Р 49“ с дължина 25 m, положени върху струнобетонни траверси.

През 90-те години намалява броят на превозените пътници и пътническото движение е спряно през 2002 г.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Симеоновград 4 682 440 МКЦ
Гълъбово 2 390 390 РУКЗ
Любеново предавателна 5 621 491 РУКЗ
Раднево 3 860 715 РУКЗ
Нова Загора 8 756 506 МРЦ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Симеоновград – Гълъбово 0+690 284,00 стоманобетон р. Марица и авт. път
Симеоновград – Гълъбово 8+690 19,70 стомана дере
Гълъбово – Любеново пред. 22+985 23,40 стомана дере
Любеново пред. – Раднево 25+462 10,00 стоманобетон черен път и поток
Любеново пред. – Раднево 26+006 14,40 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 30+313 18,00 стоманобетон река
Любеново пред. – Раднево 35+525 9,40 стоманобетон дере
Любеново пред. – Раднево 36+383 34,00 стомана р. Сазлийка
Раднево – Нова Загора 45+825 13,70 стомана дере
Раднево – Нова Загора 60+680 17,70 стомана река

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Симеоновград сп. Марица 55
сп. Марица Нова Загора 60

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.