Раднево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Раднево
Град Раднево.jpg
България
Red pog.png
Раднево
Област Стара Загора
Red pog.png
Раднево
Общи данни
Население 13 407 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 12 854 (НСИ)
Землище 84,509 km²
Надм. височина 113 m
Пощ. код 6260
Тел. код 0417
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 61460
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Раднево
Юлиан Илчев
(ГЕРБ)
Адрес община
град Раднево, п.к. 6260, ул. „Митьо Станев” № 1

Раднево е град в Южна България. Той се намира в Област Стара Загора и е в близост до град Гълъбово. Градът е административен център на община Раднево. Името на селището до 1906 година е Радне махле. Градът е четвърти по големина в област Стара Загора, след Стара Загора, Казанлък и Чирпан.

География[редактиране | edit source]

Община Раднево е разположена в източната част на Горнотракийската низина и се включва в административните граници на област Стара Загора.

Оградена е от землищата на съседните общини - Стара Загора, Нова Загора, Тополовград и Гълъбово.

Географското положение на общината я определя като важен транспортен възел, през който се осъществяват пътните връзки между Северна и Южна България. През нея преминава главен път Е-85 (Русе - Капитан Андреево), свързващ Румъния с Турция и Гърция, а в посока север-юг - железопътна линия, свързваща градовете Нова Загора - Раднево - Гълъбово - Симеоновград.

Заетата от общината площ възлиза на 545.15 km², което представлява 0.5% от територията на страната и 10.6% от територията на областта.

От общата площ 68.06% са селскостопански фонд, 3.36% - горски фонд, 4.63% - фонд “Населени места”, 3.44% - водни площи, пътища и инфраструктура, 20.41% - територии за добив на полезни изкопаеми.

История[редактиране | edit source]

Раднево е място с древна и богата история. Първите селища, възникнали на територията на общината, датират от преди 4000 години. Доказателство за това са многобройните археологически находки. Първият етнос населявал района, е тракийското племе пирогери. По исторически данни, на територията на общината се е намирала и римската пътна станция Арзус. В средновековието, след образуването на българската държава, районът се превръща в буферна зона между България и Византия.

В праисторическото селище от късно-желязната епоха палеоорнитологът проф. Златозар Боев е установил костни останки от домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica) - едни от най-древните в страната.[1]

Според най–правдоподобното предание за създаването на Раднево, около 1700 година дядо Радни, заедно с други българи се заселват в този район. Те го намират за най–подходящ заради плодородните черноземни почви, наличието на големи количества вода и мекият климат. Постепенно в селището се изгражда метох и матерен манастир. През 1873 г. започва строежът на църквата “Свети Иван Рилски” със средства от дарения. Седемдесетте години на 19 век са преломни за развитието на Радне махле и района. През 1872-1873 г. е построена железопътната линия Симеоновград–Раднево-Нова Загора от френската фирма “Барон Хирш”. След изграждането й търговията в района се развива с бурни темпове.

През 1906 г. Радне махле е преименувано в село Раднево, а от 1911 г. придобива правата на околийски център. На 7 септември 1964 г. Раднево е обявен за град. Развитието на енергийния комплекс Марица-изток след 1960 г. променя коренно живота на хората в общината и ги свързва трайно с въгледобива и енергетиката.

Релеф[редактиране | edit source]

Град Раднево е с надморска височина 141,1 м. Топографската повърхнина на района е леко наклонена на югоизток. Абсолютните височини са в граници от 100 до 300 метра. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в полиоценската седиментационна повърхнина. Физикогеографският район е формиран на мястото на полиоценски гребен, запълнен с езерни и езерноблатни седименти.

Неотектонските движения имали колебателен характер, което е дало възможност при затопляне на басейна и при заблатяването му да се образуват лигнитни въглищни пластове, залягащи на неголяма дълбочина.

Климат[редактиране | edit source]

Районът се характеризира със сравнително мека зима и горещо лято. През зимата Стара планина е естествена защита спрямо студените континентални маси, нахлуващи от север и североизток. В резултат на това зимата е значително по-мека от тази в Умерено-континенталната климатична подобласт на Северна България.

Средната годишна температура на въздуха е 12,10 С.

Средната годишна относителна влажност на въздуха 70 %.

Валежните суми не са равномерно разпределени през годината. Наблюдава се един главен максимум през месеците май и юни и един второстепенен – през ноември и декември. Главният минимум на валежите е през август и септември, а второстепенният – през месеците февруари и март. Средната годишна сума на валежите е 628 литра. Процентът на валежите от сняг е сравнително малък, като образуваната снежна покривка не се задържа дълго време. Режимът на мъглите до голяма степен зависи от топлинния баланс, минималната температура на въздуха, високата относителна влажност и сумарно изпарение и развитието на синоптичните процеси. Районът се характеризира с нормален брой (28,0) дни с мъгла годишно.

Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Преобладаващата посока на вятъра е север –североизток, а скоростта се движи в граници между 0,3 и 5,1 m/сек.

Почви[редактиране | edit source]

Преобладаващите почви са черноземни смолници с мощен хумусен хоризонт, подходящи за отглеждането на пшеница, ечемик, царевица и зеленчукови култури.

Минерални ресурси[редактиране | edit source]

Градът е разположена в район, богат на залежи от нискокалорични лигнитни въглища и териториално обхваща по-голямата част от Източномаришкия въглищен басейн. От естествените строителни материали са установени промишлени запаси от гипс и мрамор. В отделни участъци на реките Съзлийка и Блатница се добиват речни инертни материали.

Религии[редактиране | edit source]

В града се намира църквата „Св. Иван Рилски“, православен храм, изграден през 1873 г.от дарения, обявен за културно—историческо богатство.

Над града се издига най-високият паметник на „Св. Иван Рилски“ в България. Неговата височина е 33 метра и тежи близо 45 тона.

Политика[редактиране | edit source]

Управлението на Общината се осъществява от Общински съвет – законодателен орган и Кмет – изпълнителен орган. Общинския съвет е колективен изборен орган, който определя общинската политика за развитие и наблюдава нейното изпълнение. Изборите за кмет и съветници се провеждат на всеки четири години въз основа на общ, демократичен и пряк вот с тайно гласуване.

Икономика[редактиране | edit source]

Община Раднево се подрежда на едно от първите места между общините в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Сравненията в областен план показват, че община Раднево е на второ място по нетни приходи в област Стара Загора и представлява основен производител на лигнитни каменни въглища и важен производител на електроенергия.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравното обслужване на жителите и гостите на общината е осигурено от доболнична помощ, болнична помощ, спешна помощ и специализирана медицинска помощ.

Болничната помощ в общината се извършва от Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р Д. Чакмаков” ЕООД, която е изцяло общинска собственост. Болницата има сключен договор с НЗОК за осъществяване на болнична медицинска помощ по 25 клинични пътеки, разполага с 9 отделения, клинична лаборатория и всички необходими обслужващи звена.

На територията на гр. Раднево функционира и Държавна психиатрична болница “Д-р Георги Кисьов”.

Образование[редактиране | edit source]

В община Раднево функционират 8 детски градини, 6 училища и професионална гимназия по механизация на открити рудници. Общият брой на заетите в образованието е 392 души, от които 245 – педагогически персонал. Всички общински училища са средищни.

Детски градини в град Раднево:

ЦДГ № 1 гр. Раднево е най-старото детско заведение в общината. През 2009 г. отбеляза тържествено своя 60-годишен юбилей. В градината се обучават 104 деца. Приоритетни цели на персонала са създаване на условия за изграждане на хармонична среда и отношения за постигане на високи резултати в учебно-възпитателната дейност на подрастващите. Директор – Магдалена Петкова Тел. 0417/ 8 24 10

ОДЗ № 2 “Радост” в гр. Раднево е най-голямото детско заведение в общината. Общият брой на децата е 170. През 2007 година сградата е санирана и превърната в уютно място за малчуганите. В програмите на всички групи е включено обучение по запознаване и съхраняване на българските народни традиции и фолклор, свързани с народните празници. Празник - 12 декември Директор – Жулиета Станчева Тел. 0417/ 8 25 80

ОДЗ № 3 в гр. Раднево е компактна и кокетна сграда, която е санирана през 2008 година. Броят на децата е 67. В учебната дейност, празничните и тематични програми се работи системно по темата “Род и родова памет”. Директор – Диана Христова–Неделчева Тел. 0417/ 8 22 54

ЦДГ № 4 “Здравец” е с нощуващи групи и се намира в кв. Гипсово. В градината се обучават 57 деца, предимно от ромски произход. С много старание децата усвояват правилата за културното поведение, здравословни навици и участват във феерични програми, претворяващи тяхната култура и идентичност. Директор – Мариана Филипова Тел. 0417/ 8 24 48

ОДЗ № 6 “Слънце” в гр. Раднево е построена през 1989 г., санирана и ремонтирана през 2006 г. и в момента прилича на детски цветен дворец, благодарение помощта на общината и спонсорите от ТЕЦ 2. В градината се обучават 138 деца, като акцентът в програмите е естетическото възпитание на подрастващите. Директор – Иванка Райкова Тел. 0417/ 8 29 09

Училища в град Раднево:

І ОУ “Св. Климент Охридски” в гр. Раднево се намира в старата част на града. Празник - 25 ноември Директор – Желязко Богданов Тел. 0417/ 8 24 37, канцелария 8 24 98

ІІ ОУ “Св. Паисий Хилендарски” се намира в центъра на гр. Раднево. Празник - 26 април Директор – Милена Димитрова Тел. 0417/ 8 21 66, пом. директори – 8 22 35, канцелария – 8 20 66

СОУ “Гео Милев” е най-голямото училище в община Раднево. Патронен празник - 27 януари, Гео Милеви дни - 23-26 януари Директор – Иван Пейчев Тел. 0417/ 8 26 18, пом. директори и канцелария – 8 27 35

Професионална гимназия по механизация на открити рудници “Св. Иван Рилски”, гр. Раднево подготвя кадри за дейностите в Мини “Марица-изток”. В гимназията се обучават 380 ученици, в т.ч. 136 задочници. Най-голям интерес в извънкласните дейности учениците проявяват към шахмата и футбола. Всяка година успяват да се класират в челната тройка на областните състезания. Директор – инж. Мария Колева Тел. 0417/ 8 23 47

Култура[редактиране | edit source]

Община Раднево е не само промишлен, но и добре развит културен център. Тук са се родили такива големи имена като поета Гео Милев, народната певица Динка Русева, писателките Надежда Драгова и Магда Петканова, художника Георги Караджов.

Раднево е домакин на традиционни международни прояви. Най-значими са Международният фолклорен фестивал за инструментални групи от балканските страни, пленерът по живопис “Светлина, земя, хора” и пленер по склуптура, празник на гр. Раднево с културни и спортни прояви (07.09), турнир по свободна борба “Крилат Димо”. Повод за гордост са и ежегодно провежданите Майски дни на културата и Геомилевите дни.

От изключително значение за облика на Общината е Общински център за култура „Нончо Воденичаров”, създаден през 1981 година и наложил се като място за достъп и непосредствен контакт с националните културни традиции и съвременните постижения в областта на изкуството. Няма жанр, който по един или друг начин, да не е намерил своето представяне и популяризиране сред жителите и гостите на града и общината.

Центърът разполага със зали, които предоставят отлични условия за разнообразна концертна, театрална, конферентна, изложбено-галерийна дейност, за репетиции на състави и трупи, развиващи дейност в областта на културата: Зрителна зала с 536 седящи места, оборудвана със съвременна озвучителна и осветителна техника, сцена с действащ въртящ се кръг, оркестрина, роял.

Малка зала /до 80 места/ за провеждане на конференции, семинари, срещи и др. Музикални кабинети, оборудвани с пиано, синтезатор и ударни музикални инструменти. Кръгло фоайе, мраморно фоайе, Репетиционни зали и гримьорни.

На сцената на ОбЦК са се представяли оперни, оперетни и балетни трупи, столични театри, гостували са фолклорни ансамбли, трупите на Нешка Робева и Лили Игнатова, както и изпълнители от всички жанрове на певческото изкуство.

Общински център за култура организира и е домакин на Международния фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи, в който за 11 години са взели участие над 70 групи от Европа, Африка и Азия, както и Надсвирване на фолклорни оркестри и конкурс „Тракийски славей – с песните на Динка Русева

Археологически музей “Марица-изток

През своето 13-годишно съществуване Археологическият музей “Марица-изток” развива интензивна дейност. Проведени са 5 научни конференции, 15 изложби, регистрирани са над 250 археологически обекта, в това число надгробни могили, некрополи, открити селища и селищни могили, ямни комплекси, крепости, базилики. Проучени са 54 археологически обекта. Фондът на музея разполага с предмети от обекти в землището на гр. Гълъбово и землищата на селата Медникарово, Искрица, Полски градец, Мъдрец, Главан, Знаменосец, Староселец, Ковачево и др.

АМ "Марица изток" разполага с богата временна експозиция. Най-ранните находки в нея датират от каменно-медната епоха от гр. Гълъбово. Сред тях са костени женски фигури, свързани с религиозни вярвания на хората и две "култови масички". Интерес предизвиква колекцията от канички от къснобронзовата епоха, украсени с бяла креда, внесеният от Елада киликс, колекцията от сребърни римски монети от с. Гледачево. От римската епоха е и един зидан гроб от с. Медникарово. Като гробен дар са намерени голямо количество глинени съдове, обеци и пръстен с гравирано върху него име Теодора. Също от римската епоха са стъклените балсамарии, открити в надгробна могила край с. Мъдрец. Златните украшения от римската епоха, намерени край същото село са експонирани на "Европалия 2002" през м. октомври в Брюксел. От същото погребение са и бронзови съдове, бронзови апликации за тоалетни сандъчета, костени игли.

В музея се съхраняват златни и сребърни накити от ранната бронзова епоха, които нямат аналог в България. Интерес представляват съхраняваните в музея предмети от Средновековието. Между тях са бронзови и стъклени гривни, бронзови кръстове, рисувана и сграфито керамика.

За популяризиране на научната дейност на музея са издадени 7 тома от поредицата “Марица-изток. Археологически проучвания” и том І от поредицата "История и култура на Раднево и радневския край".

Работното време на музея с граждани и от 9.00 - 12.00ч. и от 13.00 - 14.00ч. Почивни дни събота и неделя. Възможни са и посещения по предварителни заявки. Посещенията и беседите са безплатни.

В общината са изградени 16 паметника и паметни знаци на загиналите във войните.

Част от културно-историческото богатство на община Раднево са и 11-те християнски църковни храма.

Градска Художествена галерия

Градска художествена галерия – Раднево започва своята дейност през 1982 г. като филиал на ГХГ – Стара Загора с колекция от живописни платна, дарение от трудови колективи на територията на общината. От 1990 г., с протокол № 36 на Министерството на културата тя получава самостоятелен статут на Художествена галериямузей. Днес тя разполага с над 140 кв. м. изложбена площ – зала за постоянна експозиция, зала за персонални изложби, две фондохранилища и двор за малка пластика на открито.

Ежегодно по време на Майските дни на културата галерията провежда пленери по живопис и скулптура “Светлина, земя, хора”, с чиито творби се попълват фондовете и: фонд “живопис” съдържа над 600 живописни платна, фонд “графика” – над 160 творби, фонд “скулптура” – 70 малки пластики и скулптури на открито, фонд “приложно изкуство” – 13 произведения. Годишно в галерията се представят 12-15 експозиции от фондовете на големите галерии в страната, както и персонални изложби. В голямата и зала се изнасят концерти и спектакли, правят се представяния на литературни и поетични творби, вечери на музеите и галериите. Галерията има неоценим принос за художествения и културен живот на града и региона.

Общинска библиотека "Алдин Алдинов"

Летоброенето на Общинска библиотека "Алдин Алдинов” – гр. Раднево започва през януари 1893 г. заедно с основаването на читалището. Чрез дарения на двеста тома книги от будни и родолюбиви радневци се започва и библиотечната дейност. Като първи библиотекари се изявяват Миньо Марков, Иван Божинов и Георги Маслинков.

От 28.12.2009 г. с решение на Общински съвет – гр. Раднево, Градската библиотека е преименувана на Общинска библиотека ,,Алдин Алдинов“. Личността Алдин Алдинов беше живата история на Раднево. Работил като учител, участник във Втората световна война, награден с орден за военни заслуги, почетен гражданин на гр. Раднево, носител на наградата "Магда Петканова“.

Общинска библиотека "Алдин Алдинов“ е основно книгохранилище на региона с фонд 84 536 библиотечни единици, архив на краеведска литература и местен печат, който е обособен на следните части: - Основен фонд – нареден в книгохранилищата; - Фонд за свободен достъп: заемна за възрастни, справочен фонд, обща читалня; - Фонд за деца до 14 години –звено "Детско“; - Фонд за звено "Изкуство “, включващ и непечатни материали; - Звено "Виртуално” – седем броя компютри.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Общинска администрация;
  • Дирекция за социално подпомагане;
  • Дирекция "Бюро по труда";
  • Домашен социален патронаж;
  • Дом за стари хора;
  • Център за рехабилитация и социална интеграция;
  • Център за настаняване от семеен тип;
  • Районен съд;
  • РУ на МВР;
  • Общинска поземлена комисия;
  • МБАЛ "д-р Чакмаков".
  • Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“;
  • Училища в гр.Раднево - Първо основно училище "Климент Охридски"; Второ основно училище "св.Паисий Хилендарски"; СОУ "Гео Милев"; Професионална гимназия "Св. Иван Рилски"

Забележителности[редактиране | edit source]

  • с. Тополяне, общ. Раднево, е едно от селищата в България, където се е отглеждало кокиче за лекарството нивалин.
  • В града се намира родната къща на поета Гео Милев, която ще бъде възстановена и отворена като музей.
  • Над града се издига най-големият паметник в страната на Свети Иван Рилски.
  • Арехеологически парк "Раднево"
  • В близост до Раднево се намира най-големият въгледобивен комплекс в България - мини "Марица - изток" ЕАД. Административната сграда се намира в центъра на Раднево.

Театри[редактиране | edit source]

В града няма професионален театър, но има любителски театрален състав. Театърът като форма съществува в Раднево повече от 110 години със създаването на читалището в града. До 2003 година с редица прекъсвания към НЧ „Гео Милев“ съществува пътуваща театрална трупа, която от 2004 година се превръща в Общински театър и преминава към Общински център за култура. От 2009 година е кръстен Общински театър "Ангел Колев".

Групата редовно участва в Балканския фестивал за любителски комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград, който от 2007 година е международен, и оттам се завръща с множество награди. Те са два пъти носители на Специалната награда на Министерството на културата, отличавани са с Първа и трета награда и с две награди за оригинално представяне. През 2010 печелят Голямата награда на фестивала. Актьорите редовно намират място сред номинираните за индивидуални призове, а през 1999 година печелят наградата за най-добра женска роля. Четири пъти са участвали в театралния фестивал в Каварна - през 2000,2006, 2007 и 2012 година. През 2006 г. са носители на Втора награда на журито за постановката „Небесни ловци“ от Янко Митев от форума в морския град, а през 2012 г. е присъдено индивидуално отличие на Дарина Хаджиева за ролята й в "Пясъчен пъзел". Там с наградата на младежката организация на ГЕРБ е удостоена Гергана Стоянова за участие в същата постановка.

През 2006 и 2007 година участват в Първия и Втория национален фестивал на любителските театри в Трявна. Според регламента изпълнителите оценяваха колегите си и през 2006 година те присъдиха на радневци Втора награда и наградата за най-добра мъжка роля. През 2012 г. театърът участва на Националния фестивал на камерните театри в Нова Загора, където печели трета награда за "Пясъчен пъзел", а индивидуално отличие е присъдено на Дарина Хаджиева.

Театърът е представил стотици постановки в страната на български и чужди автори, сред които "Боряна", „Старо село накрай света“, "Измаменият съпруг", „Любовта-лекар“, „Тартюф“, „Оркестър Титаник“, „Юнаци с умни калпаци“, „Онова нещо“, "Небесни ловци", "Подземния", "Годеж по нашенски", " Министрите идат" и др.

Сред най-успешните режисьори на трупата е покойният Ангел Колев, с който печелят повечето от наградите. През 2006 и 2007 година режисьор им е известният актьор Пламен Сираков, а през 2008 и 2009 - друг популярен актьор - Николай Хаджиминев. През 2010-2011 година режисьор на театралите е Вълчо Янев от Драматичен театър "Невена Коканова" - Ямбол. През 2011-2012 г. театралите води Стоян Ангелов от ДКТ - Стара Загора.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Празник на града — 7 септември
  • Майски дни на културата
  • Традиционен панаир
  • Национален турнир по свободна борба „Крилат Димо“ - Гуспа дебелак мръсен
  • Международен фолклорен фестивал на инструменталните и танцови групи
  • Надсвирване на фолклорни оркестри и конкурс за индивидуални изпълнители "Тракийски славей - с песните на Динка Русева"
  • Ежегоден пленер „Светлина, земя, хора“, организиран от община Раднево и градската художествена галерия

Личности[редактиране | edit source]

  • Родени в Раднево
  • Други личности, свързани с Раднево
    • Магда Петканова (1900-1970), българска писателка, живяла в града
    • професор Иван Славов, преподавател по естетика в СУ „Св. Климент Охридски“, автор на „Сатирикон“, „Златната решетка“ и др. Неговият пра-прадядо, свещеник в местната църква е първият учител на Раднево.
    • Динка Русева, народна певица, живее и работи в гр. Раднево, с множество записи в БНР, радио Стара Загора, БНТ.
    • Таня Благова — поетеса,носител на национални награди,автор на стихосбирките „Жената в мен“, „Тревожни сетива“, „Попътни разпятия“, „Насрещни ветрове“, „Среднощен блус“, " Делнично адажио".
    • Нончо Воденичаров (6 ноември 1955 - 30 май 2009), кмет на Община Раднево. Известен е още с музикалните си изпълнения. Участва в четвъртия сезон на „Сървайвър БГ“, но почива преди заснемането на целия сезон.
    • Георги Шиваров Печатар, написал историята на Радне махле/Раднево, обявен за почетен гражданин на гр. Раднево.
    • Д-р Тодор Толев, Виден български психиатър; Директор на местната Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“
    • Минчо Атанасов музикант, ръководител, бивш директор на Дома на културата в Раднево, почетен гражданин на Раднево, р-л на орк.
    • Боян Боев - председател на ДКЕВР

Спорт[редактиране | edit source]

  • Футболният отбор на града е "Миньор" (Раднево) и от сезон 2006/07 до 2009/2010 година се състезава в Източната Б група. През 2010 г. отборът престава да съществува, заради липса на финансови средства. През 2012 г. мъжкият футболен тим е възстановен и участва в първенството на Областната група. Към клуба функционира и детско-юношеска школа.
  • Баскетболен клуб "Гео Милев", носител на множество отличия от национални състезания.
  • Волейболен клуб "Раднево волей" - съществува от 2012 година.
  • Клуб по борба "Марица-изток".
  • Спортен клуб по ориентиране "Компас".
  • Клуб по борба "Миньор Раднево" - съществува от 2010 година.
  • Тенис клуб "Питбул"
  • Шах клуб "Марица - изток", участник в "А" група.
  • Клуб по художествена гимнастика "ВИП"
  • Клуб по бойни изкуства "Будокай"

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.

Външни препратки[редактиране | edit source]