Сазлийка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Съзлийка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сазлийка
Ракитница
Sazliyka1.JPG
Река Сазлийка южно от село Калояновец
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.5142° с. ш. 25.3931° и. д.
42.0308° с. ш. 25.8744° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Стара Загора
Община Раднево
Община Гълъбово
Област Хасково
Община Симеоновград
Дължина 145 km
Водосборен басейн 3239 km²
Отток 18 m³/s
Начало
Място на 1,5 km ЮЗ от връх Руя,
Сърнена Средна гора
Координати 42°30′51.12″ с. ш. 25°23′35.16″ и. д. / 42.5142° с. ш. 25.3931° и. д.
Надм. височина 651 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°01′50.88″ с. ш. 25°52′27.84″ и. д. / 42.0308° с. ш. 25.8744° и. д.
Надм. височина 78 m
Сазлийка
Ракитница
в Общомедия

Сазлийка, официално Ракитница (до 29 юни 1942 г. Сазлийка, Съзлийка, Сазлийска, Сютлийка, до 5 януари 1946 г. Ракитница, до 1 февруари 1989 г. Сазлийка)[1] е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 145 km, която ѝ отрежда 16-то място сред реките на България. Река Сазлийка е 5-та по големина река във водосборния басейн на Марица след Тунджа, Арда, Едирне и Тополница. Името на реката произлиза от турското наименование на растението папур (typha) – „саз“

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Сазлийка извира на 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно за вива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Горнотракийската низина. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Горнотракийската низина коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, след село Сърнево – югоизточна, а след град Раднево – южна. Влива се отляво в река Марица на 78 m н.в., на 1,7 km източно от град Симеоновград.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Сазлийка е 3239 km2, което представлява 6,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Рашевска река
  • ← Османска река
  • → Баньовите лъки
  • → Аладжика
  • → Касиврийско дере
  • → Водичката
  • ← Сулуджак
  • ← Чаталка
  • Азмака
  • Бедечка
  • → Коленска река
  • ← Хамамдере
  • → Тузлата
  • Кумруджа
  • Блатница
  • Дундарлия (Дунда)
  • ← Батканлийска река
  • ← Курудере
  • Овчарица (най-голям приток)
  • Еледжик
  • ← Мандаджика
  • ← Джелепска
  • ← Каменна речка
  • ← Юрукова речка
  • Соколица
  • → Кюпрюдере
  • → Садъкдере
  • → Стамбулдере
  • ← Мусачка река
  • Главанска река (Луда Яна)

Хидрографски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-април, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при град Гълъбово 18 m3/s. На места по нейното течение са се образували типични крайречни гори от топола и върба.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 16 населени места, в т.ч. 2 града и 14 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката няма изградени язовири, но в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката на протежение от 31,1 km, между Раднево и Симеоновград преминава участък от третокласен път № 554 Нова Загора – Раднево – Харманли

В същия участък по долината на реката е прокарано и трасето на на жп линията Нова Загора – Симеоновград (една от най-старите жп линии в България, изградено още преди 1878 г.).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 179 – 180.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423.