Блатница (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За селото в Южна България вижте Блатница.

Блатница
Bulgaria Sliven Province relief location map.jpg
42.5717° с. ш. 26.1592° и. д.
42.2803° с. ш. 25.9219° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Сливен
Община Сливен
Община Нова Загора
Област Стара Загора
Община Раднево
Дължина 54 km
Водосборен басейн 656,3 km²
Начало
Място извора Капаклия,
на 1 km ЮИ
от с. Старо село
Координати 42°34′18.12″ с. ш. 26°09′33.12″ и. д. / 42.5717° с. ш. 26.1592° и. д.
Надм. височина 266 m
Устие
Място ляв приток на СазлийкаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°16′49.07″ с. ш. 25°55′18.84″ и. д. / 42.2803° с. ш. 25.9219° и. д.
Надм. височина 108 m

Блатница (до 29 юни 1942 година носи името Азмак)[1] е река в Южна България – Област Сливен, общини Сливен и Нова Загора и Област Стара Загора, община Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 54 km, която ѝ отрежда 79-то място сред реките на България.

Река Блатница започва от извора Капаклия на 266 m н.в., на около 1 км югоизточно от село Старо село, община Сливен. По цялото си протежение реката протича през Горнотракийската низина в плитка долина, като с изключение на най-горното ѝ течение коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. До село Коньово тече на юг, след това до Нова Загора – на запад-югозапад и накрая до устието си – на юг-югозапад. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 108 m н.в., в югозападната част на град Раднево.

Площта на водосборният басейн на Блатница е 656,3 km2, което представлява 20,25% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци: → ляв приток; ← десен приток.

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 5 населени места, в т.ч. 1 град и 4 села:

Водите на реката почти на 100% се използват за напояване.

На протежение от 23,7 km по долината на реката от Нова Загора до Раднево преминава участък от Републикански път III-554 от Държавната пътна мрежа Нова Загора – Раднево – Харманли.

В същият участък преминава и част от трасето на жп линията Симеоновград – Нова Загора, една от най-старите в България, изградена още преди 1878 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 15.
  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 290.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 51.