Черковска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черковска река
Bulgaria Sliven Province relief location map.jpg
42.5589° с. ш. 25.8242° и. д.
42.3597° с. ш. 25.9606° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Стара Загора
Област Сливен

Община Нова Загора
Дължина 26 km
Водосборен басейн 77 km²
Начало
Място ЮИ от връх Голям Гавраил,
Сърнена Средна гора
Координати 42°33′32.04″ с. ш. 25°49′27.12″ и. д. / 42.5589° с. ш. 25.8242° и. д.
Надм. височина 612 m
Устие
Място десен приток на БлатницаСазлийкаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°21′34.91″ с. ш. 25°57′38.16″ и. д. / 42.3597° с. ш. 25.9606° и. д.
Надм. височина 111 m

Черковска река (по старото име на село Братя Кунчеви – Черково) е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, община Стара Загора и Област Сливен, община Нова Загора, десен приток на река Блатница, от басейна на Сазлийка. Дължината ѝ е 26 km.

Черковска река извира на 612 m н.в. в Сърнена Средна гора, местността Юрта, на около 400 m югоизточно от връх Голям Гавраил (713 m). По цялото си протежение тече в посока юг-югоизток, до село Братя Кунчеви в дълбока и залесена долина, а след това в Горнотракийската низина в плитка долина, където коритото ѝ изцяло е коригирано. Влива се отдясно в река Блатница на 111 m н.в., на 600 m югоизточно от село Любенец, община Нова Загора.

Площта на водосборният басейн на Черковска река е 77 km2, което представлява 24% от водосборния басейн на Блатница. Основни притоци: Лясковец и Дермендере (леви).

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 4 села:

Водите на реката се използват за напояване – язовири „Братя Кунчеви", „Подслон", „Чилията", „Любенец" (най-голям).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 535.