Езеро (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Езеро
Общи данни
Население 499 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,23 km²
Надм. височина 135 m
Пощ. код 8919
Тел. код 04523
МПС код СН
ЕКАТТЕ 27111
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Нова Загора
Николай Грозев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Езеро
Тончо Новаков
(БСП)

Езеро е село в Югоизточна България. То се намира в Община Нова Загора, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на юг от Нова Загора, на 37 км от Стара Загора и на 42 км от Сливен. Има равнинен релеф, с леко възвишение от северната страна. Населението наброява близо 500 души, което го прави едно от средните по население в Новозагорската община.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 21 декември 1906 г. селото се нарича Юрлемиш, от 1906 до 1951 г. – Крумово[1], а след 1951 – Езеро.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на селото има могила, в която са открити следи от древни цивилизации. Също така в непосредствена близост до селото преминава АМ „Тракия“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегоден селски събор на 28 август,който протича с изпълнение на песни от пенсионерски клуб „Вечна младост село Езеро“ както и пенсионерските клубове от други села, изпълнение на рецитали по случай празника, след което се дава възможност на млади и не толкова млади жители и гости на селото да покажат възможностите си да играят хоро на площада пред читалището.
  • Обичай, свързан със зарязването на лозята „Трифон Зарезан“, който се извършва на 14 февруари всяка година в района на лозовия масив на селото.
  • Хвърлянето на бутурници, наречени за здраве запалени от голям огън, събитие, състоящо се на Сирни Заговезни, събиращо млади и стари.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В близост до селото се намира кариера Дядово, която предоставя доста работни места на жителите на селото.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 115