Марица (магистрала)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марица.

Mw A4 BG.svg „Марица“
Страна България
От ПВ Оризово
До ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле
Дължина 117 km  (построени: 117 km)
Bulgarian A4.svg
А4

„Марица“ е автомагистрала в Южна България. Тя свързва АМ „Тракия“ при ПВ Оризово с Република Турция при ГКПП Капитан Андреево. Дължината ѝ е около 117 км. Минава покрай Димитровград, Хасково, Харманли, Любимец и Свиленград. Автомагистрала „Марица“ е част от Паневропейски коридор IV и Европейски път Е80. През автомагистралата преминава и пътният трафик за Гърция при пътен възел Ново село.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Магистралата носи името на река Марица, по чието протежение преминава.

Изходи[редактиране | редактиране на кода]

Изход km Дестинация Платна Забележка
AB-AS-grün.svg 0 Mw A1 BG.svg (София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 38,8 Димитровград, Хасково, Tabliczka E85.svg Nat road 5 BG.svg (Ст. Загора, Кърджали) 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 65,6 Симеоновград, Харманли 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 70,3 Тополовград, Харманли 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 89,4 Любимец 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 99,2 Свиленград-запад; Flag of Greece.svg Гърция Autokinetodromos A21 number.svg 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-AS-blau.svg 102,5 Свиленград 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
AB-ende-grün.svg AB-AS-blau.svg 114,0 Капитан Андреево 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация
BAB-Grenze.svg 117,3 ГКПП Капитан Андреево; Flag of Turkey.svg Турция, O-3 otoyolu.png Истанбул 2 active lanes and 1 emergency.svg В експлоатация

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на магистралата започва през 1979 година.

Изграждане[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1991 година са пуснати в експлоатация пътни участъци с обща дължина 19,14 км.
  • От средата на 1992 до 2010 година строителството на магистралата е изпълнявано по коригирани и променяни няколкократно графици. От 1992 година по проекта са сключвани три договора – по един за всеки от трите участъка и 54 анекса. Общата стойност на изградените участъци за целия период е 132 000 000 лева, сочат данните на АПИ.
  • На 16 май 2007 година е открит нов участък с дължина 16,66 км (от км 71+011 до км 89+100) между Харманли и Любимец. Изпълнители са „Пътни строежи“ АД – Пловдив и „Мостстрой“ АД, а надзорът се извършва от „Пътинвестинженеринг“ АД, София. Инвестицията е за 65 000 000 лева. Впоследствие се оказва, че липсва износващия пласт асфалтобетон и участъкът е затворен за ремонт.
  • На 2 октомври 2010 година е открит нов участък с дължина 19,16 км (от км 89+100 до км 108+260) между Любимец и Свиленград плюс наново ремонтиран участък с дължина 11,12 км от Харманли до Любимец. Стойността на извършеното строителство е 36 000 000 лева, изграден е и мост над река Марица с дължина 392 м, четири малки моста, 17 селскостопански подлеза и пет пътни надлеза. На откриването присъстват министър-председателят Бойко Борисов и министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
  • На 14 август 2014 година е открит нов участък с дължина 5 км (от км 112 до км 117) до границата с Турция при ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле. Тази част представлява специална зона за митницата, за чиито параметри има определени европейски изисквания. Строителството е обезпечено със заемни средства в размер на 10 000 000 евро от Световната банка.[1]
  • На 28 май 2015 година е открит лот 2 на автомагистралата. Участъкът се намира между Димитровград и Харманли, от км 36+400 до км 70+620 с дължина от 34,22 км. Строителството се финансира със средства по еврофондовете.[2]
  • На 7 юни 2015 година се пуска в експлоатация дясното платно (в посока ГКПП Капитан Андреево) на автомагистралата при Свиленград. Участъкът се намира между км 99+820 и км 108+510 и е с дължина от 8,6 км, като строителството се финансира изцяло от държавния бюджет и струва около 28 000 000 лв. Лявото платно на автомагистралата е изградено през 80-те години на ХХ век.[3]
  • На 29 октомври 2015 година е открит лот 1 на автомагистралата. Участъкът се намира между Оризово и Димитровград, от км 5+000 до км 36+400 с дължина от 31,4 km. Строителството се финансира със средства по еврофондовете. [4]

Лот 1 Оризово – Димитровград[редактиране | редактиране на кода]

Откриване на Лот 1

Участъкът е с дължина от 31,4 km (от км 5+000 до км 36+400) между Оризово и Димитровград, габарит А-28 м, проектна скорост 120 km/h. [5] Изградени са 22 големи съоръжения по трасето на магистралата – 8 селскостопански подлеза, 10 надлеза и 4 моста, както и реконструиране на напоителни системи, водопроводи и електрически далекопроводи.[6]

Тръжна процедура[редактиране | редактиране на кода]

  • На 2 декември 2010 година е обявена тръжната процедура за определяне на изпълнител за допълнително проектиране и изграждане.[7]
  • На 11 февруари 2011 година са отворени офертите за строителен надзор на проекта, като кандидатите са 12 фирми и обединения.[8]
  • На 18 февруари 2011 година са отворени и офертите за допроектиране и изграждане. Оферти са подали 12 фирми и обединения, като са допуснати само 7.[9]
  • На 22 март 2011 година са отворени ценовите оферти за строителен надзор. Три от дванадесетте кандидати не са допуснати до отварянето на офертите. От останалите девет най-ниска оферта е предложило Обединение „Т7/Синк“ (565 000 лева), а най-висока ДЗЗД „Ежис Пътища – България“ (884 500 лева).[10]
  • На 25 март 2011 година са отворени и ценовите оферти за допроектиране и строителство. От дванадесетте участници пет не са допуснати до отварянето на офертите. От допуснатите седем най-ниска цена предлага италианската фирма Кооператива Муратория Чементисти – Чи. Ем. Чи. Ди. Равенна (133 129 678 лева без ДДС), а най-висока цена е предложил българо-австрийският Консорциум Щрабаг България – Марица 1 (187 383 916,16 лева без ДДС).[11]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

  • На 2 август 2011 година строителството започва, като по договор изпълнителят „Кооператива Муратория Чементисти - Чи Ем Чи Ди, Равена“ трябва да завърши лота в срок от 25 месеца (до септември 2013 година).[12] Впоследствие срокът е удължен до октомври 2015 г.
  • На 29 октомври 2015 година участъкът е пуснат в експлоатация. [4]

Лот 2 Димитровград - Харманли[редактиране | редактиране на кода]

Участъкът е с дължина от 34,22 km (от км 36+400 до км 70+620) между Димитровград и Харманли, габарит А-28 м, проектна скорост 120 km/h. [13]

Тръжна процедура[редактиране | редактиране на кода]

  • На 21 декември 2010 година е обявена тръжната процедура за определяне на изпълнител за допълнително проектиране и изграждане.
  • На 10 март 2011 година са отворени офертите за допълнително проектиране и изграждане. Кандидатстват 14 фирми и консорциуми. [14]
  • На 7 април 2011 година са отворени ценовите оферти на одобрените осем кандидати за строителен надзор (от общо десет участници), като най-ниска оферта е предложил Консорциум „Рутекс – ЕТЕ” (666 000 лева без ДДС), а най-висока ДЗЗД „Ежис Пътища – България” (984 500 лева без ДДС).[15]
  • На 26 април 2011 година са отворени и ценовите оферти за допроектиране и строителство. От четиринадесетте участници четири не са допуснати до отварянето на офертите. От допуснатите десет най-ниска цена предлага българо-австрийското сдружение Марица Хайуей, включващо Пътностроителна техника АД на Васил Божков[16] и ПОРР Технобау унд Умвелт АД (122 137 000 лева без ДДС).[17]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

  • На 26 юли 2011 година строителството започва, като по договор изпълнителят „Марица Хайуей“ трябва да завърши лота в срок от 25 месеца (до август 2013 година).[18] Впоследствие срокът е отложен за началото на юни 2015 г.[19]
  • През юли 2014 година строителството на отсечката се оскъпява поради възложени допълнителни работи за около 16 000 000 лева, включващи реконструкция за електропровод, укрепване на откоси, реконструкция на напоителни съоръжения, изграждане на армиран насип при пътен възел Димитровград, проектиране и изграждане на осветление при пътните възли Димитровград, Симеоновград и Харманли и изграждане на шумозащитни стени.[20]
  • На 28 май 2015 година участъкът е пуснат в експлоатация. [2]

Магистрални връзки[редактиране | редактиране на кода]

Връзка с автомагистрала „Тракия“.

  • Реално началото на АМ „Марица“ съвпада с 167 км от „АМ Тракия“.
  • Първите три километра на АМ „Марица“ (от км 0 до км 3+256) до ПВ Оризово, съвпадат и са съответно (от км 167 до км 170) от трасето на „АМ Тракия“.
  • Връзката между двете магистрали се осъществява само в посоките Свиленград-София и София-Свиленград, чрез магистрален габарит.
  • Няма връзка между двете магистрали в посоките Свиленград-Бургас и Бургас-Свиленград, предстои да бъдат изградени.

Връзка с ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле.

  • АМ „Марица“ прави връзка през ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле с Турция.
  • След ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле на турска територия се свързва с първокласен път, който в близост до град Одрин се влива в турската автомагистрала О-3 в посока Истамбул и Мала Азия.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

  • По трасето на магистралата нама нито един тунел

Виадукти и мостове[редактиране | редактиране на кода]

Археология[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно договор Д-26/30.04.2014 г. между НАИМ при БАН и Агенция „Пътна инфраструктура“ и с разрешение за Спасително археологическо проучване N 266/30.04.2014 г. се провеждат спасителни археологически разкопки по протежението на магистралата.

Обект № 3 ЛОТ 1 (от км 23+630 до км 23+770)[редактиране | редактиране на кода]

Спасителните археологически разкопки на обект № 3, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23 + 630 до км 23 + 770) стартират в началото на месец май 2014 година под ръководството на Веселка Кацарова (НАИМ при БАН).

  • Почистване на терена.
  • Цялостно геофизично проучване на площ от 5 600 кв. м.
  • Разкрити са разнородни археологически структури – струпвания от камъни и фрагменти строителна керамика, ями, зидове, трасе на керамичен водопровод и др.
  • Откритите находки и археологически материали датират от времето на ранната бронзова, ранножелязната, късножелязната, античната и османската епохи.
  • Една от структурите в североизточния край на обекта е идентифицирана като жилище от късножелязната епоха (IV-III в. пр. Хр.). То е било слабо вкопано в материковия терен. Стените му са били с конструкция от колове и плет, обмазан с глина. В югозападната четвърт на жилището е било изградено глинобитно огнище. До момента са проучени четири ями. В две от тях, разположени в източната част на обекта, са открити фрагменти от керамични съдове, синхронни с времето на обитаване на жилището.
  • Материалите от римската епоха – главно фрагменти от битова и строителна керамика
  • Намерени са три бронзови монети, най-ранната от които е постумна на император Октавиан Август, отсечена в монетарницата на Филипи (Македония, дн. Гърция) в периода 5 – 14 г. сл. Хр., а най-късната – фолис от средата на III в.
  • Най-съществени останки на терена са документирани от времето на османския период и възраждането. Става дума за нетрайни постройки с плитки каменни основи и покриви от керемиди. [22]

Обект № 5 ЛОТ 1 (от км 23+945 до км 24+160)[редактиране | редактиране на кода]

Спасителните археологически разкопки на обект № 5, ЛОТ 1, АМ „Марица“ (от км 23+945 до км 24+160) стартират на 18 май 2014 година под ръководството на Станимир Стойчев (РИМ – Шумен). Разкритите археологически структури дават данни за наличието на селища от различни периоди:

  • Ранен неолит - 7–6 хилядолетие пр.Хр. В квадрати Г20, Г21, Д20 и Д21 е засечена вкопана структура от ранния неолит. Вкопаването е с размери 7.50 м по оста СЗ-ЮИ и 5.00 м СИ-ЮЗ и е с неправилна елипсовидна форма. В северния ъгъл на вкопаването е разкрито отоплително съоръжение с приблизителни размери 1.10 х 1.00 м. Характерът на керамичния материал предполага датирането на жилището в ранния неолит, в етапа на култура Караново I.
  • Късножелязната епоха - VI –V в пр. Хр. В квадрати Г5, Г6, Д5 и Д6 е проучена структура с кръгла форма от Късно желязната епоха /VI-V в./. Конструктивно свързана със структурата е яма в северната й периферия. В структурата се засичат две ями за греди от носеща конструкция. Южната периферия на структурата е нарушена от битова яма от ХI–XII в.
  • Период на късния елинизъм - в квадрати Ж6, 7, 8, З6, 7, 8 и И6, 7, 8 е проучено вкопаване с кръгла форма и с размери С-Ю 9.50 м И-З 10.50 м. В него се засякоха 4 дупки за греди, очертаващи правоъгълен план с размери 6.00 х 4.50 м. Отоплителното съоръжение е с кръгла форма и диаметър 1.50 м. В северната част на съоръжението са вкопани четири дълбоки ями. Северно от него се разкри дренаж /подпорна стена/, служещ за предпазване на жилището.
  • Средновековие - четири вкопани жилища с правоъгълен план и запазени ями за носещите гради от VIII-XIII в. Проучени са над 20 ями от различни периоди, както и гроб /трупополагане/ с ориентация изток – запад /глава на изток/. Западната граница на гробната яма попада извън рамките на обекта, но в рамките на сервитута. [23]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пуснато е движението по участъка от АМ „Марица“ от км 112 до км 117 – 5 км преди ГКПП „Капитан Андреево”. // АПИ, 14.08.2014 г..
  2. а б Магистрала „Марица“ от днес е с 34 км по-дълга. // Дневник, 28 май 2015 г..
  3. От днес се пуска в движение дясното платно на автомагистрала „Марица“. // Дневник, 7 юни 2015 г..
  4. а б Свързаха автомагистрала "Марица” с "Тракия”. // Дарик, 29 октомври 2015 г..
  5. АМ "Марица" лот 1. // АПИ, 2016-02-6. Посетен на 2016-02-6.
  6. Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителството на обект: Автомагистрала „Марица“ /А-1/ Оризово – Капитан Андреево, участък: Лот 1 „Оризово – Димитровград“, от км 5+000 до км 36+400. // Държавен вестник, 2010-12-01. Посетен на 2011-03-26.
  7. Обявиха тръжната процедура за проектиране и строителство на Лот 1 от автомагистрала „Марица”. // ОП Транспорт 2007–2013, 2010-12-02. Посетен на 2011-03-10.
  8. Дванадесет кандидати за строителен надзор на Лот 1 от АМ „Марица”. // ОП Транспорт 2007–2013, 2011-02-11. Посетен на 2011-03-10.
  9. Отвориха подадените оферти за Лот 1 на Автомагистрала „Марица“. // ОП Транспорт 2007–2013, 2011-02-18. Посетен на 2011=03-10.
  10. Отворени са ценовите оферти за избор на изпълнител на надзора на Лот 1 /Оризово – Димитровград/ на АМ „Марица“. // ОП Транспорт 2007–2013, 2011-03-22. Посетен на 2011-03-22.
  11. Отворени са ценовите оферти за строителството на ЛОТ 1 на АМ „Марица“. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-03-25. Посетен на 2011-03-25.
  12. Министър-председателят Бойко Борисов направи първа копка на ЛОТ 1 от АМ „Марица”. // ОПТТИ, 2011-08-3. Посетен на 2011-08-3.
  13. АМ "Марица" лот 2. // АПИ, 2016-02-6. Посетен на 2016-02-6.
  14. 14 са подадените оферти за строителството на Лот 2 на АМ „Марица”. // ОП Транспорт 2007–2013, 2013-03-10. Посетен на 2011-03-10.
  15. Отворени са ценовите оферти на кандидатите за консултант на ЛОТ 2 от АМ „Марица“. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-07. Посетен на 2011-04-07.
  16. Границка, Лили. Компания на Васил Божков и австрийско дружество ще строят 34 км от „Марица“ (обновена в 16.50). // Дневник, 2011-04-26. Посетен на 2011-04-26.
  17. 1.83 млн. евро за км. е най-ниската цена оферирана за строителството на един километър на ЛОТ 2 на АМ „Марица“. // Агенция „Пътна инфраструктура“, 2011-04-26. Посетен на 2011-04-26.
  18. Борисов мечтае за магистрала от Вършец до Банкя. // Дир.бг, 2011-07-26. Посетен на 2011-07-26.
  19. Лот 2 на „Марица“ ще бъде пуснат в експлоатация в началото на юни 2015 г. Завършването на лот 1 на „Марица“ остава за август – септември 2015 г.. // Строителство Градът, 26 януари 2015 г..
  20. Без състезание ПСТ ще получи още 16 млн. лв. за магистрала „Марица“. // capital.bg, 2 юли 2014 г..
  21. Довършват 470-метровия мост на автомагистрала „Марица”. // news.bg, 2015-07-26. Посетен на 2016-02-6.
  22. Спасителни археологически разкопки по трасето на автомагистралите „Марица“ ЛОТ 1 и „Струма“ ЛОТ 2 през 2014 г.. // НАИМ, 2014-09-5. Посетен на 2016-02-6.
  23. Спасителни археологически разкопки по трасето на автомагистралите „Марица“ ЛОТ 1 и „Струма“ ЛОТ 2 през 2014 г.. // НАИМ, 2014-09-5. Посетен на 2016-02-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]