Златноливаденски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златноливаденски манастир
(Чирпански манастир)
„Свети Атанасий“
Monastery of Saint Athanasius Iz2.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.106° с. ш. 25.4242° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение България с.Златна ливада, България
Изграждане 344 г.
Съвременно състояние Действащ женски
Златноливаденски манастир
(Чирпански манастир)
„Свети Атанасий“
в Общомедия

Златноливаденския манастир „Свети Атанасий известен и като Чирпански манастир е женски православен манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира близо до село Златна ливада в Южна България. Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийския патриарх Свети Атанасий Велики. На път от Верея за Сердикийския събор той спрял за нощувка и смяна на конете в близката римска крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците Ариани. Той се установил в отстоящата на 300 метра пещера — старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и възстановявани от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. По време на османската власт последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон Паисий Хилендарски, хайдушки войводи, Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата,на местния партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че това е най-старият манастир в Европа, той е обновен по инициатива на министерство на Културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийският патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасий Велики, рисувана в Александрия, друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено от наши художници, които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години във вярност към Бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира — при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис — по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната — и за седмица, идват и поклонници от чужбина дори от католически страни като Полша, например.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата към манастира

Манастирският комплекс включва църква (възстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила, построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре на туморни заболявания, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект.

Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]

В обителта Свети Атанасий се чества два пъти:

  • 18 януари - датата на последното завръщане на светеца, след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост.
  • 2 май - денят на неговото Успение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]