Самоковски манастир „Покров Богородичен“
| Самоковски манастир „Покров Богородичен“ | |
 | |
 Местоположение в Самоков | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Самоков |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Самоковско |
| Изграждане | 1772 г. |
| Състояние | действащ |
| Самоковски манастир „Покров Богородичен“ в Общомедия | |
Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“ е действащ девически манастир от Софийската епархия на Българската православна църква. Манастирът е известен като Бабите.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира в самия град Самоков.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основан е през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от образовани монахини. Основаването на манастира се свързва с името на баба Фота, бабата на Константин Фотинов, но легендите говорят, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица. Тя разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение.
Днес е запазена манастирската църква със стенописи от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност.[1] В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на Свети Пантелеймон, Свети Мина, Свети Николай чудотворец, Свети Харалампий, Свети Георги и Свети Сава Сръбски. Църквата „Покров Богородичен“ е построена през 1837 – 1839 г. Днес е постоянно действащ.
Храмов празник
[редактиране | редактиране на кода]Храмовият празник е на 1 октомври – Покров Богородичен.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Част е от Стоте национални туристически обекта. Има печат на БТС.[2][3]
Църквата
Жилищна част
Чешма
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
