Метох

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Метохът (на гръцки: μετόχι в ед.ч. – имащ дял, μετόχια в мн.ч.) е отдалечено подразделение на православен манастир.

Намира се обикновено във или близо до населено място. Обитава се и се обслужва от монаси или монахини. Състои се от култови, жилищни и стопански постройки. В метоха се извършват богослужения, приемат се изповедници, устройват се поклонничества.

През годините на османското владичество в българските земи метосите спомагат за запазването на православната вяра и богослужение на български език. Те са място за разпространение на идеи и книжнина. Често към тях функционират килийни училища, които поддържат елементарната грамотност сред българите.[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 569

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]