Маджарово
| Маджарово | |
|---|---|
 |
|
 Река Арда |
|
  Маджарово  Маджарово |
|
| Общи данни | |
| Население |
726 (ГРАО, 2015-03-15)* 575 (2019) (НСИ) |
| Землище | 20,167 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 6480 |
| Тел. код | 03720 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 46084 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
|
Община – кмет |
Маджарово Ерджан Юсуф (ДПС) |
| Маджарово в Общомедия | |
Маджа̀рово е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, в близост до река Арда. Градът е административен център на община Маджарово.
Това е най-малкият град в България след Мелник. Селището носи името Ятаджик до 1912 година, когато е преименувано на Дупница. През 1959 година, в знак на признателност към големия тракийски войвода Димитър Маджаров, селището е преименувано в Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Маджарово се намира в Източните Родопи, на брега на река Арда.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 4 октомври 1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово, където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. „Гюмюрджинска автономия“, намират смъртта си над 1800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда.
В близост до мястото на трагичните събития се издига малък мемориален парк с параклис „Св. Петка Българска“ и паметник-костница „Тракийски пантеон“, в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.
В град Маджарово може да се види Историко-етнографската експозиция, която представя традициите и историята на тракийското население от Източните Родопи, както и бита и културата на жителите на Беломорска Тракия, чиито наследници са съвременните обитатели на региона.
Експозицията съдържа както археологични находки от района, така и елементи от съвременната история на града, с макети на минните галерии, изкопаеми и минерали от минното дело.
Маджарово има статут на град от 1974 г.[1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 210 |
 |
| 1946 | 214 | |
| 1956 | 856 | |
| 1965 | 3169 | |
| 1975 | 1947 | |
| 1985 | 1995 | |
| 1992 | 1716 | |
| 2001 | 741 | |
| 2011 | 561 |
Етническият състав включва 391 българи и 52 турци.[2]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Доминиращите отрасли на местната икономика са туризмът и селското стопанство. Община Маджарово е богата на природни ресурси, което е чудесна предпоставка за развитието на екологичен, селски и специализиран туризъм. Територията около р. Арда и язовир „Ивайловград“ е подходяща за отмора, плуване, риболов и водни спортове.
Основен поминък за местното население е земеделието. Този селскостопански отрасъл има значителен потенциал за развитие в общината. Комбинацията от хълмист релеф, мека зима и топло лято благоприятстват развитието на тютюнопроизводството и животновъдството. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, пъпеши, дини и зеленчуци.
Малките предприятия имат доминиращ дял в местната индустрия. Главните отрасли са шивашка индустрия, производство на накити, строителство и рекултивация. Близостта на общината до Гърция и Турция дава възможност за развитието на смесени българо-турски и българо-гръцки предприятия, както и за основаването на чуждестранни компании.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Никола Вапцаров“
- Стадион „Миньор“
- Природозащитен център Източни Родопи работи за опазването на природата на Източните Родопи и е регионална структура на Българското дружество за защита на птиците. Организацията има широка обществена подкрепа и е водещия авторитет при опазването на дивите птици и техните местообитания. В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите [3] Под формата на игри са представени основните акценти в живота на небесните властелини на Източните Родопи. Всеки посетител има възможността да чуе увлекателна лекция в изложбената зала и да види лешоядите на живо в дивата природа.
Табелата на входа на града
Сградата на община Маджарово
Пощенският клон
Паметник на загиналите през войните жители на Маджарово
Училище „Димитър Маджаров“
Читалище „Никола Вапцаров“
Паметник на Димитър Маджаров
Паметник на Руси Славов
Паметник на капитан Петко войвода
Паркът в центъра
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка последна събота преди 4 октомври община Маджарово, Съюзът на тракийските дружества и наследници на българите от Беломорска Тракия ежегодно провеждат възпоменателен събор с панихида в памет на загиналите през 1913 г. край Маджарово тракийски бежанци.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В близост до Маджарово, в землищата на с. Студен Кладенец, с. Стари Чал и с. Бойник, общ. Крумовград, се намира единственият в Източните Родопи резерват „Вълчи дол“, със строг режим на охрана, в който се намира една от двете колонии на белоглави лешояди в България.[4]
Морският нос Маджарово на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на Димитър Маджаров, и във връзка с град Маджарово в Южна България.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
Портал „
Портал „