Маджарово
 | |
|---|---|
 Река Арда | |
  Маджарово  Маджарово | |
| Общи данни | |
| Население |
726 (ГРАО, 2015-03-15)* 561 (НСИ) |
| Землище | 20,167 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 6480 |
| Тел. код | 03720 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 46084 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община - кмет |
Маджарово Милко Армутлиев (независим) |
| Маджарово в Общомедия | |
Маджарово е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково, в близост до река Арда. Градът е административен център на община Маджарово.
Това е най-малкият град в България след Мелник. Селището носи името Ятаджик до 1912 година, когато е преименувано на Дупница. През 1959 година, в знак на признателност към големия тракийски войвода Димитър Маджаров, селището е преименувано в Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Маджарово се намира в Източните Родопи, на брега на река Арда.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 4 октомври 1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово – където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. „Гюмюрджинска автономия“, намират смъртта си над 1800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда.
В близост до мястото на трагичните събития се издига малък мемориален парк с параклис „Св. Петка Българска“ и паметник костница „Тракийски пантеон“, в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.
В град Маджарово може да се види Историко-етнографската експозиция, която представя традициите и историята на тракийското население от Източните Родопи, както и бита и културата на жителите на Беломорска Тракия, чиито наследници са съвременните обитатели на региона.
Експозицията съдържа както археологични находки от района, така и елементи от съвременната история на града, с макети на минните галерии, изкопаеми и минерали от минното дело.
Маджарово има статут на град от 1974 г.[1]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Доминиращите отрасли на местната икономика са туризма и селското стопанство. Община Маджарово е богата на природни ресурси, което е чудесна предпоставка за развитието на екологичен, селски и специализиран туризъм. Територията около р. Арда и язовир „Ивайловград“ е подходяща за отмора, плуване, риболов и водни спортове.
Основен поминък за местното население е земеделието. Този селскостопански отрасъл има значителен потенциал за развитие в общината. Комбинацията от хълмист релеф, мека зима и топло лято благоприятстват развитието на тютюнопроизводството и животновъдството. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, пъпеши, дини и зеленчуци.
Малките предприятия имат доминиращ дял в местната индустрия. Главните браншове са шивашка индустрия, производство на бижута, строителство и рекултивация. Близостта на общината до Гърция и Турция дава възможност за развитието на смесени българо-турски и българо-гръцки предприятия, както и за основаването на чуждестранни компании.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Природозащитен център Източни Родопи работи за опазването на природата на Източните Родопи и е регионална структура на Българското дружество за защита на птиците. Организацията има широка обществена подкрепа и е водещия авторитет при опазването на дивите птици и техните местообитания.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
- „Исторически музей – Христо Чолаков“, с. Бориславци, общ. Маджарово, обл. Хасково.[2][3]
- В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите [4] Под формата на игри са представени основните акценти в живота на небесните властелини на Източните Родопи. Всеки посетител има възможността да чуе увлекателна лекция в изложбената зала и да види лешоядите на живо в дивата природа.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка последна събота преди 4 октомври, Община Маджарово, Съюзът на тракийските дружества и наследници на българите от Беломорска Тракия ежегодно провеждат възпоменателен събор с панихида в памет на загиналите през 1913 г. край Маджарово тракийски бежанци.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В близост до Маджарово, в землищата на с.Студен Кладенец, с.Стари Чал и с.Бойник, общ. Крумовград се намира единственият в Източните Родопи резерват "Вълчи дол", със строг режим на охрана, в който се намира една от двете колонии на белоглави лешояди в България.[5]
Морският нос Маджарово на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на Димитър Маджаров, и във връзка с град Маджарово в Южна България.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
Портал „
Портал „
