Маджарово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Маджарово
Маджарово
Река Арда
Река Арда
Общи данни
Население 726 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 561 (НСИ)
Землище 20,167 km²
Надм. височина 310 m
Пощ. код 6480
Тел. код 03720
МПС код Х
ЕКАТТЕ 46084
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Маджарово
Милко Армутлиев
(независим)
Маджарово в Общомедия

Маджарово е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково, в близост до река Арда. Градът е административен център на община Маджарово.

Това е най-малкият град в България след Мелник. Селището носи името Ятаджик до 1912 година, когато е преименувано на Дупница. През 1959 година, в знак на признателност към големия тракийски войвода Димитър Маджаров, селището е преименувано в Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Маджарово се намира в Източните Родопи, на брега на река Арда.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 4 октомври 1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово – където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. „Гюмюрджинска автономия“, намират смъртта си над 1 800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда.

В близост до мястото на трагичните събития се издига малък мемориален парк с параклис „Св. Петка Българска“ и паметник-костница „Тракийски пантеон“, в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.

В град Маджарово може да се види Историко-етнографската експозиция, която представя традициите и историята на тракийското население от Източните Родопи, както и бита и културата на жителите на Беломорска Тракия, чиито наследници са съвременните обитатели на региона.

Експозицията съдържа както археологични находки от района, така и елементи от съвременната история на града, с макети на минните галерии, изкопаеми и минерали от минното дело.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Река Арда при Маджарово

Природозащитен център Източни Родопи работи за опазването на природата на Източните Родопи и е регионална структура на Българското дружество за защита на птиците. Организацията има широка обществена подкрепа и е водещия авторитет при опазването на дивите птици и техните местообитания.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Исторически музей – Христо Чолаков“, с. Бориславци, общ. Маджарово, обл. Хасково.[1][2]
  • В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите [3] Под формата на игри са представени основните акценти в живота на небесните властелини на Източните Родопи. Всеки посетител има възможността да чуе увлекателна лекция в изложбената зала и да види лешоядите на живо в дивата природа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка последна събота преди 4 октомври, Община Маджарово, Съюзът на тракийските дружества и наследници на българите от Беломорска Тракия ежегодно провеждат възпоменателен събор с панихида в памет на загиналите през 1913 г. край Маджарово тракийски бежанци.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В близост до Маджарово, в землищата на с.Студен Кладенец, с.Стари Чал и с.Бойник, общ. Крумовград се намира единственият в Източните Родопи резерват "Вълчи дол", със строг режим на охрана, в който се намира една от двете колонии на белоглави лешояди в България.[4]

Морският нос Маджарово на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на Димитър Маджаров, и във връзка с град Маджарово в Южна България.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България