Димитър Маджаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Маджаров
български революционер
Маджаров пред останките на двамата си другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали в сражението при Фере
Маджаров пред останките на двамата си другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали в сражението при Фере

Роден
Починал
Димитър Маджаров в Общомедия

Димитър Петков Маджаров, наричан Маришки[1], е български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната тракийска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Маджаров е роден в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция), Софлийско. Влиза във ВМОРО и се занимава с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 година е четник в агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.

След Хуриета в 1908 година е сред привържениците на Яне Сандански. Основава в Мерхамли клуб на Народната федеративна партия (българска секция).

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.[2]

През есента на 1913 година след оттеглянето на българските войски е начело на чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население в Дедеагачко и Гюмюрджинско. През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват 12000 български бежанци.

След края на Първата световна война Георги Калоянов, Димитър Маджаров и Петър Чапкънов сформират първата чета на ВТРО за действие в Западна Тракия и Родопския край. Член е на Управителното тяло на ВТРО. Делегат е от Тракийската организация в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 година.

Маджаров умира на 25 ноември 1949 г. в град Кърджали.[3]

В знак на признателност, в 1959 година село Дупница (днес град, до 1912 г. – Ятаджик), край което през 1913 г. закриляните от четата на Д. Маджаров тракийски бежанци от Беломорието преминават с много жертви граничната тогава р. Арда, е преименувано на Маджарово.[4][5]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Маджарово на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на Димитър Маджаров, и във връзка с град Маджарово в Южна България.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 63.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 268.
  4. Енциклопедия България, том 5, издателство на БАН, София, 1984, стр. 15 - 16.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
  6. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
     Портал „Македония“         Портал „Македония