Направо към съдържанието

Руси Славов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руси Славов
български офицер и революционер

Роден
Починал
2 декември 1937 г. (51 г.)
Руси Славов в Общомедия

Руси Славов Георгиев е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Руси Славов в Дервент през 1919 година.

Руси Славов е роден през 1884[1] или 1886 година в Нова Загора, тогава в Източна Румелия. Присъединява се към ВМОРО през 1901 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като при нападението на град Василико е тежко ранен. През 1904 година води собствена чета в Тракия.

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев.[2] Славов с четата си освобождава град Софлу, а също участва и в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин.

През Междусъюзническата война четите на Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.

Руси Славов умира на 2 декември 1937 година в Пловдив.[3][4]

  1. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 414.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 618.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 429.