Руси Славов
| Руси Славов | |
|---|---|
| български офицер и революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Руси Славов в Общомедия | |
Руси Славов Георгиев е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Руси Славов е роден през 1884[1] или 1886 година в Нова Загора, тогава в Източна Румелия. Присъединява се към ВМОРО през 1901 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като при нападението на град Василико е тежко ранен. През 1904 година води собствена чета в Тракия.
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен в четата на Апостол Дограмаджиев.[2] Славов с четата си освобождава град Софлу, а също участва и в атаката на форта Айваз баба при щурма на Одрин.
През Междусъюзническата война четите на Руси Славов и Димитър Маджаров предотвратяват тоталното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.
Руси Славов умира на 2 декември 1937 година в Пловдив.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 618.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.
Портал „
