Дервент (дем Дедеагач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дервент.

Дервент
Άβαντας
— село —
Крепостта до селото
Крепостта до селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Дедеагач
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 149 m
Население (2001) 497 души
Пощенски код 681 00

Дервент (на гръцки: Άβαντας, Авандас, катаревуса: Άβας, А̀вас) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 497 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в проход между планините Овчарица (Цопан) от запад и Пеперуда (Вуна Евру) от изток.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Руси Славов в Дервент през 1919 година.

Според Анастас Разбойников в 1830 и 1878 година Дервент наброява 250 български къщи, в 1912 – 410, а в 1920 – 301.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото има 320 екзархийски български семейства.[3]

Село Дервент е едно от големите български села в Дедеагачко през втората половина на XIX и началото на 20 век. Има 2 църкви: „Свети Харалампи“, построена в 1860 година и „Свети Георги“, построена в 1800 г. И двете съществуват днес, като първата е изцяло подновена, а втората, макар и реставрирана, е запазила стария си вид.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервент са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През февруари 1923 година цялото население на селото е интернирано в Ретимно, на остров Крит за 6 месеца. Там работят предимно като хамали.[5] След заточението се завръщат, но по-късно българите от Дервент са изселени.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петко Келя от Манастир и Митко Карабелята, четници при Тане Николов.
Родени в Дервент

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Инджов. „Върте да палим свещ на владиката!: Пътуване в Беломорието по следите на патриарх Евтимий и на българогласните родопчани“, в. Дума, бр.265 от 11.11.2006 г.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 317.
  3. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  5. Банчев, Ив. Заточение, в. Беломорец, Сяр, 18.ІІІ.1942 г.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]