Игнатиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнатиево
Общи данни
Население 4296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,841 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 9143
Тел. код 05119
МПС код В
ЕКАТТЕ 32278
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. Населението му е около 4296 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в западна посока от град Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него – с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.

В близост до града, на юг от него се намират „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на склон, който е залесен.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През времето на социализма от единия край е започнато разкопаване, което не подсказало нищо, и затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Руслар. След Руско-турската война от 1877 – 1878 година в него се заселват от бежанци от Одринска Тракия и преселници от съседното село Карагьол, по-късно присъединено към него.[1] Първоначално те се заселват в ниската част – там, където сега минава автомагистралата Варна – София. В миналото много хора умират от болести, вероятно от малария. По-късно жителите на селото се изместват в по-високата част и там заживяват спокойно. Впоследствие там се заселват и добруджанци и македонци. През 1883 година в Руслар е открито начално училище, през 1919 година и прогимназия, а през 1930 година двете се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[1] През 1934 година селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.

По времето на социализма, когато много от хората отишли да работят в заводите във Варна, не е достигала работната ръка в селскостопанската кооперация и тогавашният кмет довежда циганите. Благодарение на благоприятната местност броят на циганите в областта се увеличава. Голяма част от тях се е смесила с местното население и днес представляват важна част от населението. Благодарение на своя труд разполагат със собствени жилища и обработваеми площи. С нахлуването на циганите в селото започват и търканията между отделните групи, неприемането на някои изяви от страна на ромите, което принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят било във Варна или в Аксаково. Това довежда до увеличаване броя на ромското население, което главно закупува имотите.

През 1983 година е построена нова сграда на училището.[1] а 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България. [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1440
1946 1442
1956 1815
1965 2058
1975 3101
1985 3402
1992 3711
2001 3963
2011 3979

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3979 100.00
Българи 2057 51.69
Турци 76 1.91
Цигани 450 11.30
Други 752 18.89
Не се самоопределят 42 1.05
Не отговорили 602 15.12

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г История. // sou.ignatievo.eu. СОУ Св. Св. Кирил и Методий, 2016. Посетен на 29 юни 2018.
  2. Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.
  3. „Справка за населението на град Игнатиево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България