Игнатиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игнатиево
Общи данни
Население 4 296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,841 km²
Надм. височина 77 m
Пощ. код 9143
Тел. код 05119
МПС код В
ЕКАТТЕ 32278
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. Населението му е около 4 296 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в западна посока от град Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него – с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.

В близост до града, на юг от него се намират „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на склон, който е залесен.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През времето на социализма от единия край е започнато разкопаване, което не подсказало нищо, и затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Руслар. След на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година в него се заселват от бежанци от Одринска Тракия и преселници от съседното село Карагьол, по-късно присъединено към него.[1] Първоначално те се заселват в ниската част – там, където сега минава автомагистралата Варна – София. В миналото много хора умират от болести, вероятно от малария. По-късно жителите на селото се изместват в по-високата част и там заживяват спокойно. Впоследствие там се заселват и добруджанци и македонци. През 1883 година в Руслар е открито начално училище, през 1919 година и прогимназия, а през 1930 година двете се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[1] През 1934 година селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.

По времето на социализма, когато много от хората отишли да работят в заводите във Варна, не е достигала работната ръка в селскостопанската кооперация и тогавашният кмет довежда циганите. Благодарение на благоприятната местност броят на циганите в областта се увеличава. Голяма част от тях се е смесила с местното население и днес представляват важна част от населението. Благодарение на своя труд разполагат със собствени жилища и обработваеми площи. С нахлуването на циганите в селото започват и търканията между отделните групи, неприемането на някои изяви от страна на ромите, което принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят било във Варна или в Аксаково. Това довежда до увеличаване броя на ромското население, което главно закупува имотите.

През 1983 година е построена нова сграда на училището.[1] а 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България. [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1440
1946 1442
1956 1815
1965 2058
1975 3101
1985 3402
1992 3711
2001 3963
2011 3979

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3979 100.00
Българи 2057 51.69
Турци 76 1.91
Цигани 450 11.30
Други 752 18.89
Не се самоопределят 42 1.05
Не отговорили 602 15.12

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Игнатиево има едно училище - Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г История. // sou.ignatievo.eu. СОУ Св. Св. Кирил и Методий, 2016. Посетен на 2018-06-29.
  2. Решение № 137 от 11 март 2011 г., обн. в ДВ, бр. 22 от 18 март 2011 г.
  3. ((bg))  „Справка за населението на град Игнатиево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  4. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016.
  5. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България