Игнатиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Игнатиево
Общи данни
Население4358 души[1] (15 септември 2022 г.)
169 души/km²
Землище25,84 km²
Надм. височина77 m
Пощ. код9143
Тел. код05119
МПС кодВ
ЕКАТТЕ32278
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Игнатиево
Димитър Димитров
(ГЕРБ)

Игна̀тиево е град в Североизточна България. Той се намира в община Аксаково, област Варна. Населението му е около 4296 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Игнатиево се намира на запад от Варна, на 15 км от нейния център. Има само автомобилни пътища. На 2 км от града в източна посока се намира общинският център — град Аксаково. На 2 км в западна посока е разположено с. Припек, а малко след него — с. Слънчево. На север от гр. Игнатиево е с. Доброглед, развиващо се като вилна зона.

В близост до града, на юг от него се намира местността „Побитите камъни“. В северна посока градът лежи на залесен склон.

Почти в самия град има могила, неразгадана и до днес. През социализма е започнато разкопаване от единия край, което не подсказало нищо, затова предположенията за исторически паметник са отпаднали.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война от 1877–1878 г. бежанци от Одринска Тракия се заселват и основават две села — Руслар и Карагьол, които впоследствие се обединяват в село Игнатитево.

Първоначално хората заселват ниската част — там, където сега са нивите и където минава магистрала Хемус, но много хора умират от болести и по-късно селото се измества в по-високата част. Към 1896 г. заразните болести са все още широко разпространени в селото.[2]

През 1883 г. в Руслар е открито начално училище, а през 1919 г. — и прогимназия. На 4 август 1924 г. Русларският общински съвет разглежда бюджета на общината по доклад на кмета Яни Шивачев и поради липса на достатъчни училищни помещения отстъпва своето общинско здание за оформяне на три класни стаи, канцелария, салон и около декар и половина дворно место на прогимназията на селото.[3] През 1930 г. двете местни училища се сливат и се преместват в новопостроена сграда.[4]

През 1934 г. селото е преименувано на Игнатиево в чест на руския дипломат Николай Игнатиев.

Впоследствие в Игнатиево се заселват и хора от други части на България (предимно добруджанци и македонци). По време на социализма, когато голяма част от местното население си намира работа в заводите във Варна, не достига работната ръка в селскостопанската кооперация на с. Игнатиево. Тогава в селото се настаняват така наречените копанари, доведени от тогавашния кмет. С времето тяхната численост се увеличава. Голяма част от тях се смесва с местното население. Благодарение на своя труд те разполагат със собствени жилища и обработваеми площи.

След заселването на циганите в селото се появява напрежение между етническите групи. Това принуждава стотици хора да си продадат къщите и градините и да се заселят във Варна или в Аксаково.

През 1983 г. е построена нова сграда на училището.[4]

На 9 март 2011 г. село Игнатиево е обявено за град от Министерския съвет на Република България.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341440
19461442
19561815
19652058
19753101
19853402
19923711
20013963
20113979

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 3979 100,00
Българи 2057 51,69
Турци 76 1,91
Цигани 450 11,30
Други 752 18,89
Не се самоопределят 42 1,05
Неотговорили 602 15,12

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Игнатиево има едно училище – Средно училище „Свети Кирил и Методий“.[4]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]