Вълчедръм
| Вълчедръм | |
 | |
  Вълчедръм  Вълчедръм | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3074 души[1] (15 март 2024 г.) 25,4 души/km² |
| Землище | 121,134 km² |
| Надм. височина | 79 m |
| Пощ. код | 3650 |
| Тел. код | 09744 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 12543 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Вълчедръм Иван Барзин (ЗС „Александър Стамболийски“; 1999) |
| Вълчедръм в Общомедия | |
Въ̀лчедръм е град в Северозападна България. Той се намира в Монтанска област, в близост до Лом. Градът е административен център на община Вълчедръм. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3134 души по настоящ адрес и 3171 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Вълчедръм е разположен в Западната Дунавска равнина, в поречието на р. Цибрица, в Ломско-Искърската подобласт. Градът се намира на 23 km от Лом, на 44 km от областния център Монтана и на 153 km от столицата София.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Към 1850 г. българите от Видинска област решават да въстанат и да се освободят от турското иго, искайки автономия по подобие на Сърбия. Въстанието обхваща земите от р. Тимок до река Цибрица. На съвещанията в Раковишкия манастир участват кнезът и чорбаджията от с. Вълчедръм. На 1 юни капитан Кръстьо повежда въстаналите българи по р. Лома. На 4 юни въстаническият отряд с около 1000 бойци е в с. Динково (Хасанова махала). Турците в Лом знаят, че българският отряд е недобре въоръжен. Турско конно формирование атакува въстаниците и те са сломени, давайки значителни жертви. Селяните от поречието на Цибрица не се събират при с. Ковачица. По данни на Симеон Дамянов сраженията в Ломско край с. Хасанова махала са пример за продължителна борба на българските селяни срещу башибозука. Въпросът с участието на селяните от поречието на Цибрица в това въстание е открит[3].
В Южната част на града на края на Вълчедръм по път 133 има паметна плоча. Сложена в чест на руските войници. В града има паметник на Васил Левски.
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от Вълчедръм се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение[4].
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Крепост на православието в града е внушителният храм „Св. Параскева“, прочут с уникалния си иконостас. Църквата е умалено копие на храма „Александър Невски“ в София.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]- 2023 – Иван Барзин (БЗНС) печели на първи тур с 54,73% срещу Милена Станимирова (ГЕРБ)
- 2003 – Иван Барзин (БЗНС) печели на първи тур с 60% срещу Илиян Лашков (ССД).
- 1999 – Иван Барзин (БЗНС) печели на втори тур със 76% срещу Красимир Бенков (СДС).
- 1995 – Красимир Петров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 53% срещу Иван Барзин (Народен съюз).
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Православният празник Свети Дух е и денят, в който се чества празникът на Вълчедръм. Това е Петдесетница (50-ият ден след Великден). Обикновено хората празнуват в неделята преди него, т.к. Петдесетница е винаги в понеделник.
Родом от град Въчедръм е прочутият фолклорист Димитър Маринов. Неговото име носи местната гимназия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Въст. От 1850 г. в С-з. Б-я. С. 1972 г. Стр. Димитров стр. 66, 67, 71, 88, 90. Франция и българската национална революция. С. 1968 г. С. Дамянов. стр 68
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
