Вълчедръм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълчедръм
Valchedram-Church-Iankov-IFB.JPG
Общи данни
Население 3292 души[1] (15 юни 2020 г.)
27,8 души/km²
Землище 121,134 km²
Надм. височина 79 m
Пощ. код 3650
Тел. код 09744
МПС код М
ЕКАТТЕ 12543
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗСАС)
Вълчедръм в Общомедия

Въ̀лчедръм е град в Северозападна България. Той се намира в Монтанска област, в близост до Лом. Градът е административен център на община Вълчедръм.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вълчедръм е разположен в Западната Дунавска равнина, в поречието на р. Цибрица, в Ломско-Искърската подобласт. Градът се намира на 23 km от Лом, на 44 km от областния център Монтана и на 153 km от столицата София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръст – релеф върху паметния надпис из с. Въл­чедръм. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1923 г.
Църквата „Св. Параскева“
Valchedram-Monument-Iankov-IFB.JPG

Към 1850 г. българите от Видинска област решават да въстанат и да се освободят от турското иго, искайки автономия по подобие на Сърбия. Въстанието обхваща земите от р. Тимок до река Цибрица. На съвещанията в Раковишкия манастир участват кнезът и чорбаджията от с. Вълчедръм. На 1 юни капитан Кръстьо повежда въстаналите българи по р. Лома. На 4 юни въстаническият отряд с около 1000 бойци е в с. Динково (Хасанова махала). Турците в Лом знаят, че българският отряд е недобре въоръжен. Турско конно формирование атакува въстаниците и те са сломени, давайки значителни жертви. Селяните от поречието на Цибрица не се събират при с. Ковачица. По данни на Симеон Дамянов сраженията в Ломско край с. Хасанова махала са пример за продължителна борба на българските селяни срещу башибозука. Въпросът с участието на селяните от поречието на Цибрица в това въстание е открит[2].

В Южната част на града на края на Вълчедръм по път 133 има паметна плоча. Сложена в чест на руските войници. В града има паметник на Васил Левски.

По време на Балканската война в 1912 година 4 души от Вълчедръм се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение[3].

По време на колективизацията след установяването на комунистическия режим кметът Иван Костов по своя инициатива създава в селото концентрационен лагер наричан „Бухенвалд“, където затваря по своя преценка десетки селяни. Висшестоящите партийни организации смятат този начин на действие за компрометиращ режима и през 1949 година той е изпратен в затвора, заедно с част от затваряните от него хора.[4]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Крепост на православието в града е внушителният храм „Св. Параскева“, прочут с уникалния си иконостас. Църквата е умалено копие на храма „Александър Невски“ в София.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Православният празник Свети Дух е и денят, в който се чества празникът на Вълчедръм. Това е Петдесетница (50-ият ден след Великден). Обикновено хората празнуват в неделята преди него, т.к. Петдесетница е винаги в понеделник.

Родом от град Въчедръм е прочутият фолклорист Димитър Маринов. Неговото име носи местната гимназия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Въст. От 1850 г. в С-з. Б-я. С. 1972 г. Стр. Димитров стр. 66, 67, 71, 88, 90. Франция и българската национална революция. С. 1968 г. С. Дамянов. стр 68
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 129 – 130.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България