Кочериново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Герб на Кочериново
Кочериново
Изглед към центъра на града
Изглед към центъра на града
България
42.0856° с. ш. 23.0581° и. д.
Кочериново
Област Кюстендил
42.0856° с. ш. 23.0581° и. д.
Кочериново
Кочериново
42.0856° с. ш. 23.0581° и. д.
Кочериново
Общи данни
Население 2 298 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 362 (НСИ)
Землище 18,515 km²
Надм. височина 392 m
Пощ. код 2640
Тел. код 07053
МПС код КН
ЕКАТТЕ 39116
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кочериново
Иван Минков
(независим)
Кочериново в Общомедия

Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.

Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основното вероизповедание е християнското православие.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
  • Никола Вапцаров, поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 195
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България