Кочериново

Кочериново
Изглед към центъра на града, 19 октомври 2007 г.
Кочериново 42.085158, 23.056549 Кочериново Кочериново
Общи данни
Население	1809 души (31 декември 2025 г.) 97,7 души/km²
Землище	18,515 km²
Надм. височина	392 m
Пощ. код	2640
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	39116
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023)
Кочериново в Общомедия

Кочерѝново е град в Западна България, административен център на община Кочериново в област Кюстендил. Населението му е около 1809 души (31 декември 2025 г.).

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Кочериново е разположено на 392 метра надморска височина в Кочериновското поле, малка котловина по долното течение на Рилската река, на 8 километра северно от центъра на Благоевград и на 20 километра южно от Дупница.

Землището на града е с площ 18,515 квадратни километра и на запад стига до река Струма, която го отделя от землищата на Боровец, Бураново, Крумово и Бучино. Граничи още със землищата на Бараково на юг, Пороминово и Стоб на изток и Смочево и Мурсалево на север.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Кочериново е свързано с железопътната мрежа на България през 1916 година, а през 1918 година е изградена теснолинейна железница до Рилския манастир, която работи до 1960 година.

През 1933 г. село Кочериново получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища.

През 1974 година към Кочериново е присъединено съседното село Бараково, но през 1991 година то отново е обособено.

Население

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	2362	100,00
Българи	2229	94,36
Турци	0	0,00
Цигани	82	3,47
Други	4	0,16
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	42	1,77

Управление

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През западната част на землището на града, между самия град и река Струма, преминават няколко основни транспортни връзки по долината на Струма – Железопътна линия 5 (с гара „Кочериново“ на километър 112⁺³³⁰), автомагистрала „Струма“ (с пътен възел „Кочериново“ на километър 85,2) и Републикански път I-1. През самия град преминава Републикански път III-107 (Кочериново-Рилски манастир).

Към 2025 година в Кочериново има едно училище – общинското неспециализирано Средно училище „Христо Ботев“.

Култура

Църквата „Рождество Богородично“

Основното вероизповедание е християнското православие. Основната черква в града, посветена на Рождество Богородично, е построена през 1863 година. Другият храм в града е посветен на Свети Йоан Рилски Чудотворец. През 2008 година е построен параклис в чест на Света Петка Епиватска (Българска). Храмът е осветен от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Кочериново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.

Паметници:

• Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
• Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877 – 1878 г.)
• Паметник на загиналите воини във Втората световна война

На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.

Известни личности

Родени в Кочериново

• Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина
• Вергил Бангеов (р. 1935), политик
• Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година
• Димитър Зографов (1883 – 1971), политик
• Борис Костов (1896 – 1923), комунистически активист
• Димитър Костов (1902 – 1923), комунистически активист
• Кирил Костов (1900 – 1923), комунистически активист
• Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи
• Таско Стоилков (1878 – ?), войвода на ВМОРО, народен представител

Свързани с Кочериново

• Никола Вапцаров (1909 – 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Външни препратки

• Кочериново – градът на щъркелите Архив на оригинала от 2012-04-11 в Wayback Machine.
• Официален сайт на Община Кочериново Архив на оригинала от 2015-11-16 в Wayback Machine.