Кочериново

Кочериново
	; Изглед към центъра на града
	Кочериново Координати: 42°05′06.56″ с. ш. 23°03′23.57″ и. д. / 42.085158° с. ш. 23.056549° и. д. Кочериново Кочериново
Общи данни
Население	2135 души (15 септември 2022 г.); 115 души/km²
Землище	18,52 km²
Надм. височина	392 m
Пощ. код	2640
Тел. код	07053
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	39116
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кочериново; Иван Минков; (ГЕРБ)
	Кочериново в Общомедия

Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.

Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основното вероизповедание е християнското православие.

Църквата на града
Храм „Рождество Богородично“

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877 – 1878 г.)
Паметник на загиналите воини във Втората световна война

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кочериново

Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи^[2]
Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година^[3]
Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина^[4]
Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО

Свързани с Кочериново

Никола Вапцаров (1909 - 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg.
↑ Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.
↑ | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v3-1] www.grao.bg.

[2] Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.

[3] | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.

[1]

[2]

[3]

[4]