Кочериново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кочериново
      
Герб
Изглед към центъра на града
Изглед към центъра на града
България
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Област Кюстендил
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Кочериново
42.0852° с. ш. 23.0565° и. д.
Кочериново
Общи данни
Население2135 души[1] (15 септември 2022 г.)
115 души/km²
Землище18,52 km²
Надм. височина392 m
Пощ. код2640
Тел. код07053
МПС кодКН
ЕКАТТЕ39116
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кочериново
Иван Минков
(ГЕРБ)
Кочериново в Общомедия

Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.

Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основното вероизповедание е християнското православие.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кочериново
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
Свързани с Кочериново
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Вапцаров (1909 - 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.
  3. | Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.