Бараково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Бараково (Община Демир Хисар).

Бараково
България
Red pog.png
Бараково
Област Кюстендил
Red pog.png
Бараково
Общи данни
Население 516 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 7.979 km²
Надм. височина 382 m
Пощ. код 2634
Тел. код 07053
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 2748
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кочериново
Иван Минков
(ГЕРБ)

Бараково е село в Западна България. То се намира в община Кочериново.

География[редактиране | edit source]

Село Бараково се намира на Рилската река, в югозападните склонове на Рила планина. Разположено е на 8 километра от Благоевград, на пътя от града за Рилския манастир.

История[редактиране | edit source]

Годината на основаването на село Бараково не е известна. Предполага се, че първите заселници в селото са се установили тук преди повече от 3-4 века. По предание и от по-старите жители се знае, че в началото Бараково било разделено на три махали с по 4-5 къщи и се е именувало Долно, Средно и Горно Бараково. Според преданията името му произлязло от побиване на байраци. Не се знае по какви съображения са били побивани последните, но е известно, че първоначалните заселници били православни християни. Горно Бараково - махалата над река Струма, било първият чифлик, и днешната махала Шарков чифлик (квартал Левски) води началото си оттогава.

В землището на селото по пътя за Благоевград, известен като Баларбаши, има данни за местонахождението на голямо тържище от римско време. За съжаление дейността на иманярите е унищожила свидетелствата за тази ранна епоха.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бараково, на СЗ от Джумая 2 часа, до един приток от Струма. Над тая река има мост, който е и граница между Турция и автономната област България. До Кочариново няма половин час. Жителите са земледелци; обработва се и тютюн, има и лозя. Къщи 90.[1]

Село Бараково е в границите на Османската империя до 1912 г. Рилската река служела за граница между Княжество България и Османската империя. Селото е будно и жителите му помагат много на борците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода на турското иго. При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Бараково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Тук през 1903 година е построена дъскорезна фабрика от Тодор Балабанов, която след това поема и развива синът му Иван. Фабриката е подсигурявала работа през годините на между 500 и 1000 човека. Построили са жилища за бекяри и семействата им. Работниците не плащали наем за тях, нито ток, вода, медицински услуги, лекарства. Безплатно им подсигурявали дърва и въглища за зимата. Получавали специални фабрични монети с номинал от 5, 10, 20 и 50 лева, с които пазарували в магазините на собственика. Фабриката разполагала със собствена електроцентрала, железница, болница, пожарна команда, училище, детска градина, старчески дом, кино и казино. По-късно се разширява и става мукавена фабрика, а след това книжна.

През 1920 г. селото наброява около 80-85 къщи. С появата на Балабановата фабрика, намираща се в землището на село Бараково, жителите на Бараково постепенно се увеличават. В тази фабрика през 30-те години на ХХ век работи и големият поет Никола Вапцаров. В Бараково той се венчава в местната църква „Успение Богородично”.

В 1974 година село Бараково става квартал на град Кочериново.[3] В 1991 година след влизане в сила на ЗАТП на Република България[4] Бараково е отделено от Кочериново и възникват спорове за землищната граница между двете населени места.

Църква „Успение на Пресвета Богородица“[редактиране | edit source]

Православният храм в Бараково има интересна история.

След освобождението на селото (1912 г.), съществуващата турска митница е преустроена в настоящия храм, носещ името на Божията майка - „Успение на Пресвета Богородица“. В духовно-административно отношение от 1894 г. селото принадлежи към Неврокопска епархия, Благоевградска духовна околия. В миналото е било завеждано от горноджумайски свещеници, като последният е бил свещеник Аврам Младенов.

На 20 октомври 1920 г. храмът е осветен от неврокопския митрополит Макарий. Майсторите на храма са Мите Атанасов Донин, Чиме Митев, А. Митев, Хр. Митев, В.Томов, Ан. Христов и Ст. Воденичарски. По това време енорията включва около 80 - 85 къщи.

След основаването на фактически свободна енория със свой храм, пръв духовник става свещ. Александър Миленков. Настоящият свещеник е отец Светослав Кючуков.

Обществени институции и спорт[редактиране | edit source]

В селото се намират ОУ "Отец Паисий",което беше затворено преди няколко години, Обединено детско заведение и читалище. ФК "ЗКМО" (Бараково). Играл в "А" ОФГ - зона Рила. Преустановил съществуването си през 2010 г. поради липса на финансови средства.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бараково
Живели в Бараково
Починали в Бараково
  • Арсени Йовков (1882 - 1924), писател (псевдоним Пейко Селички), публицист и революционер
  • Стефан Давидов(1878 - 1934), революционер, Кочански и Царевоселски войвода на ВМРО

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  3. Указ на Държавния съвет на НРБ номер 1942, Държавен вестник, брой 72, 1974 година.
  4. Държавен вестник, брой 69, 1991 година.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.