Таско Стоилков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таско Стоилков
български революционер и политик

Роден
Починал
неизв.
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Пълномощно на Стоилков от Яне Сандански, 1 август 1912 г.

Таско Стойчев Стоилков, известен и като Таско Кочерински[1], е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоилков е роден в село Кочериново (сега град) на 5 ноември 1880 година. Завършва основно образование в родното си село. Влиза във ВМОРО и става четник на Яне Сандански.

След Илинденско-Преображенското въстание оглавява пункта на ВМОРО в Дупница. След възстановяването на ВМОРО в 1910 година Стоилков става войвода на чета. При избухването на Балканската война в 1912 година четата на Стоилков участва в освобождението на Разлога. В Междусъюзническата война Таско Стоилков е доброволец в 4-та Битолска дружина на Македоно-одринското опълчение. Ранен е на 9 юли и е отличен с орден „За храброст“ IV степен.[2] През Първата световна война Стоилков е началник на разузнавателно отделение на Македонския фронт.

След войната Стоилков участва във възстановяването на ВМРО. В 1923 година е избран за народен представител в XXI обикновено народно събрание, през 1927 година – в XXII ОНС, през 1938 г. – в XXIV ОНС и през 1940 в XXV ОНС. През март 1943 година Таско Стоилков е един от 43-мата народни представители подписали инициираното от Димитър Пешев протестно писмо против депортацията на българските евреи.

По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ [3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Стоилков е съден от Народния съд. Лежи в затвора и е интериран.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 651.
  3. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 40,41.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 444.