Георги Хазнатарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Хазнатарски
български революционер
Тома Радовски, неизвестен и Георги Хазнатарски
Тома Радовски, неизвестен и Георги Хазнатарски

Роден
Починал
1941 г. (64 г.)

Георги (Гога, Гогата) Стоянов,[1] наречен Хазнатарски или Полски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пренасянето на тялото на Яне Сандански.
Пренасянето на тялото на Яне Сандански. Снимка: Тома Радовски е в средата в бяло а до него вляво на кон с костюм и каскет е Георги Хазнатарски, пред тях с каскет и голяма брада е Лазар Кунгалов. Най-отпред вляво и държащ повода на катъра с убития Яне е Никола Киримов - деец на ВМОРО от Тешово, наричан Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев

Георги Хазнатарски е роден в село Хазнатар, днес Хрисохорафа, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник. Привърженик е на крилото на Яне Сандански[3] и е познат с Тодор Паница.[4] Организира заедно с Лазар Кунгалов, Тома Радовски и Никола Киримов–Гоцето пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността „Блатата“.[5]

След възстановяването на организацията след Първата световна война става войвода. Заедно с Андон Качарков и Иван Келпеков води сражения в Костурско, Леринско и Воденско.[6] Приближен е на Алеко Василев.[7] След войната Алеко Василев създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Алеко Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Групови началници в окръжната чета на Алеко паша са Тома Радовски, Митьо Илиев и Стефан Пиперката, а Георги Хазнатарски и Ангел Коларов са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[8]

На 1-2 септември 1924 година участва в Серския конгрес на ВМРО, като делегат от Сярска околия.[9]

Портрет "Тримата войводи от Чучулигово - Георги Хазнатарски, Тома Радовски и Лазар Кунгалов", художник Борис Маскръчки, град Благоевград, 2021 год.

След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., успява да избяга във Виена с Тома Радовски, Иван Коджабашиев, братята Димитър Хаджиев и Никола Хаджиев.[10][11][12][13] Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Гогата Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време в Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.[14] По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Серско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“[15] Обкръжението на Георги Хазнатарски се влива в структурите на Иван Михайлов,поради техния личен контакт и предишно добро познанство.Тома Радовски, Христо Радовски, Иван Радовски, Марко Радовски и Лазар Кунгалов също минават на страната на ВМРО – Иван Михайлов.[16] Георги Хазнатарски и съпругата му Вангелия се установяват в с. Чучулигово, Петричко. Той умира в селото през 1941 г., погребан е в град Петрич.[17]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неговата съпруга се казва Вангелия. Тяхното семейство е отгледало пет деца – четири дъщери и един син. Първата дъщеря е Георгица – омъжена за Андон от Петрич. Раждат им се шест сина – Георги, Янко, Костадин, Илия, Славчо и Александър. Петра е втората сестра, омъжена е за Трайко от Петрич. Отгледали са четири деца – Вангелия, Кирил, Михаил и Георги. Третата дъщеря на Хазнатарски е Вангелия. Тя е омъжена в Петрич за Илия. Стоянка е четвъртата дъщеря, омъжена за Георги Ангелов от Чучулигово. Имат две дъщери – Лиляна и Любка. Най-малкoто дете на Хазнатарски е неговия син Иван. Той е женен в София за Деспалина, има две деца – Георги и Евелина.[18] Преподобна Стойна и Гогата Хазнатарски са първи братовчеди, и двамата са родом от Хазнатар.[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154, 716.
  3. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 226.
  5. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 35.
  6. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 104.
  7. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001
  8. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
  9. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
  10. НБКМ - БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 277-278.
  11. ДА - Благоевград, ф. 1320, оп. 2, а. е. 55, л. 34-35.
  12. АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 444.
  13. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват. Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 - 16.
  14. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34-35.
  15. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 40,41.
  16. Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 135.
  17. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 16.
  18. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер, Велико Търново, 2019. с. 10.
  19. Радовски, Александър. Мице Чегански, Фабер, Велико Търново, 2020, стр. 27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония