Георги Хазнатарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Хазнатарски
български революционер
Тома Радовски, неизвестен и Георги Хазнатарски
Тома Радовски, неизвестен и Георги Хазнатарски

Роден
Починал
1941 (64 г.)

Георги (Гога, Гогата) Стоянов,[1] наречен Хазнатарски или Полски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Хазнатарски е роден в село Хазнатар, днес Хрисохорафа, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник. Привърженик е на крилото на Яне Сандански[3] и е познат с Тодор Паница.[4] Организира заедно с Лазар Кунгалов, Тома Радовски и Никола Киримов–Гоцето пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността „Блатата“.[5]

След възстановяването на организацията след Първата световна война става войвода. Заедно с Андон Качарков и Иван Келпеков води сражения в Костурско, Леринско и Воденско.[6] Приближен е на Алеко Василев.[7] Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[8]

На 1-2 септември 1924 година участва в Серския конгрес на ВМРО, като делегат от Серска околия.[9]

След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., успява да избяга във Виена с Тома Радовски, Иван Коджабашиев, братята Димитър Хаджиев и Никола Хаджиев.[10][11][12][13] Във връзка с убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г. е проверяван и Гогата Хазнатарски по информация за още стрелци по Паница от други ложи на театъра. Дълго време Държавна сигурност са работили по информацията, че Тома Радовски и Георги Хазнатарски също са участвали в стрелбата в подкрепа на Менча Кърничева. За австрийската полиция е било малко вероятно едно слабо и болнаво девойче да извърши убийство от такъв мащаб. Тома Радовски и Георги Хазнатарски се прибират с параход по Дунав в България. Хазнатарски донася в Чучулигово първото дръвче липа от Виена. Сега цялото село и съседните села имат големи липи.[14] По въпроса за убийството на Тодор Паница във Виена Иван Михайлов не дава никакви подробности, единствено отбелязва, че за пред съда във Виена са били подготвени да дадат показания неврокопския турчин Шех Сали ефенди и бившите санданисти Гогата Полски, Таско Стоилков и Георги Поцков. От написаното не става ясно дали тези подготвени свидетели са били във Виена или не. „Уместно е да споменем кои бяха лицата, готови да свидетелствуват срещу Паница, които Виенският съд не допусна.“ По-долу за Гогата Полски, който всъщност е Гогата Хазнатарски, Иван Михайлов отбелязва следното: „Гогата Полски от с. Хазнатар, Серско. Като някогашен санданист и познат на Паница, дал би верни черти за делата му. Гогата е бивал и нелегален в турско време, а по-късно и войвода.“[15] Георги Хазнатарски и съпругата му Вангелия се установяват в с. Чучулигово, Петричко. Той умира в селото през 1941 г. и там е погребан.[16]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неговата съпруга се казва Вангелия. Тяхното семейство е отгледало пет деца – четири дъщери и един син. Първата дъщеря е Георгица – омъжена за Андон от Петрич. Раждат им се пет сина – Янко, Костадин, Илия, Славчо и Александър. Петра е втората сестра, омъжена е за Трайко от Петрич. Отгледали са четири деца – Вангелия, Кирил, Михаил и Георги. Третата дъщеря на Хазнатарски е Вангелия. Тя е омъжена в Петрич за Илия. Стоянка е четвъртата дъщеря, омъжена за Георги Ангелов от Чучулигово. Имат две дъщери – Лиляна и Любка. Най-малкoто дете на Хазнатарски е неговия син Иван. Той е женен в София за Деспалина, има две деца – Георги и Евелина.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 154, 716.
  3. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  4. Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 – 1944, Льовен, 1967, стр. 226.
  5. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер , Велико Търново, 2019. с. 35.
  6. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 104.
  7. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001
  8. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Фабер , Велико Търново, 2019. с. 16.
  9. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81-84.
  10. НБКМ - БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 277-278.
  11. ДА - Благоевград, ф. 1320, оп. 2, а. е. 55, л. 34-35.
  12. АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 444.
  13. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват. Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 - 16.
  14. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 34-35.
  15. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер , Велико Търново, 2019. с. 40,41.
  16. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, Велико Търново, 2017. с. 16.
  17. Радовски, Александър. Георги Хазнатарски. Фабер , Велико Търново, 2019. с. 10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония