Струмишки революционен окръг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Документ на ВМРО с печат на Струмишки революционен окръг

Струмишкият революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация бил част от структурите на революционната мрежа и обхващал района на град Струмица.

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война дейците на Струмишкия окръг подпомагат българската армия. След 1919 година дейността на ВМРО в окръга е възстановена.

Начало на революционната дейност[редактиране | редактиране на кода]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пети Струмишки революционен окръг
    • Струмишки район
    • Петрички район
    • Радовишки район
    • Малешевски район
    • Горноджумайска район

Илинденско-Преображенско въстание[редактиране | редактиране на кода]

Пети въстанически окръг „Огражден“ е създаден с Общия план на Илинденско-Преображенското въстание. В него влизат Струмишко, Радовишко, Малешевско и част от Горноджумайският окръг от дясната страна на река Струма. Център на окръга е връх Готен.

Въстанически действия[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Христо Чернопеев по време на въстанието

Окръгът е от стратегическо значение за ВМОРО, както и за турските военни части, тъй като през него преминават тайни канали към Солунският и Битолският революционни окръзи. От началото на 1903 година в Струмишко започват да се концентрират значителни турски сили, чиято цел е спирането на навлизането на чети от България. По тази причина революционната активност в окръга е ниска. Сред другите причини за ниската активност е и Струмишката афера от 1901 година при която са арестувани голям брой местни дейци на организацията.

След Софийското събрание за районен началник в Струмица е назначен Борис Сарафов, който след няколко битки в Малешевско през март заминава за Битоля. В края на март 1903 година в окръга пристига Христо Чернопеев с чета от 190 души. След като преминава границата от четата му се отделя битолската чета, която наброява 60 души. Заедно с останалите 130 души Чернопеев влиза в бой с турски аскер при село Лески, при който умират четирима, а 1 е ранен. На 8 април Чернопеев, Никола Дечев и Коста Мазнейков отново влизат в бой с турски части, където на помощ им идва и дееца на ВМОК Никола Лефтеров[1][2] . При битката загиват 7 души от четата на Чернопеев и 11 от тази на Лефтеров.

След сражението четите напускат Струмишко[3] и остават около седмица в село Нивичино. През това време 10 човека се завръщат в България. На 24 май 1903 в битка с аскера при село Инево загива войводата Коста Мазнейков заедно с 10 души от четата му. След всичко това Чернопеев решава да се върне в България. На 21 април 1903 година през село Костурино преминава чета от 100 души на път за Валандово. През нощта шестима от четниците влизат в схватка с турски патрул и се дава по един убит от двете страни. Същата нощ Стойко в Куклиш убива шпионина Васил Пеливан, а в Орманли и един турчин шпионин, като след това Стойко е убит от турски селяни.

В началото на май в село Смолари четата на Алексо Поройлията влиза в сражение при което загива 1 човека, а на 26 юли в местността Аджийца (Огражден) четата му попада на засада, при която загива войводата (самоубива се, за да не попадне в ръцете на турците) и един негов четник. През август Чернопеев отново навлиза в Струмишко с чета от 250 души. Води сражения в Кочанско.

1919-1934[редактиране | редактиране на кода]

  • Струмишки революционен окръг
    • Поройска околия
    • Дойранска околия
    • Струмишка околия
    • Малешевска околия
    • Радовишка околия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121 - 142.
  2. Гоцев, Слави. „Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912“, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 190 - 191.
  3. Ванчо Ѓорѓиев, Слобода или Смрт, Македонското националноослободително дело во Солунскиот вилает 1893 - 1903 година, Скопје, Институт за историја - Филозофски Факултет, 2003
     Портал „Македония“         Портал „Македония