Смолари
|
Смолари Смолари |
|
|---|---|
| — село — | |
 Смоларският водопад |
|
  Смолари |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Подгорие |
| Надм. височина | 382 m |
| Население | 659 души (2002) |
| Пощенски код | 2436 |
| МПС код | SR |
| Смолари в Общомедия | |
Смолари или Смоларе (на македонска литературна норма: Смолари) е село в община Ново село на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Смолари се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 382 метра надморска височина. Отстои на 30 километра източно от град Струмица и на 8 километра югоизточно от общинския център Ново село. Южно от селото на река Ломница е разположен известният Смоларски водопад, до който е изградена екопътека. Със своите 39.5 метра пад на водата е най-високият в планината Беласица.[1] Смолари е изходен пункт за планинарски дом Шарена чешма и триграничния връх Тумба.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Свилани. През същата година в селото живеят 12 християнски домакинства. [2] В края на ХVI век Исмолярче е в състава на нахия Уструмджа, лива Кюстендил. През 1591 година след смъртта на предишния тимариот Мехмед част от селото е дадено като тимар от 5000 акчета на Хаджи, син на Касъм от Ширван, а друга част - на Мюртаза, син на Халил.[3]
През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смоларе (Smolaré) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Смолари, на З от Петрич 6 часа. Сградено е на една тумба при левия бряг на Струмица, срещу Ново село. Работят коприна; излиза добро грозде, ориз и овощия. Църква, в която четат български; българско училище с 21 ученика. Броят на къщите не е по-голям от 110.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Смолар (Смалари) е населявано от 750 жители, всички българи християни.[6]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоларе има 784 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 31 ученика.[7]
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 10 януари 1908 година в селото е убит българският учител, а по-късно войвода Константин от българи, оглавявани от новия български учител, син на петричанина Тодор Алгов.[8]
При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 659 жители, всички македонци.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Смолари
Атанас Ефтимов (1901 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 8 март 1923 година[12]- Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски[13]
- Георги Аврам, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски[14]
- Иван Смоларски (1872 - 1928), български революционер, войвода на ВМОРО.
- Починали в Смолари
- Антон Христов Лекарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Асен Чолаков (1898 – 1923), деец на ВМРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Смоларски водопад
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 638-639.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 353, 357.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 186-187
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Εις το χωρίον Σμολάρι, της περιφερείας Πετρίτσης, εφονεύθη ο αρχαίος διδάσκαλος και κατόπιν αντάρτης σχισματικός Κωνσταντίνος, υπό σχισματικών, υπό την οδηγίαν του νύν βουλγαροδιδασκάλου, υιού του εκ Πετρίτσης Θεοδώρου Άλγου.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 13, л. 3
| ||||||||
Портал „