Смолари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Смолари
Смолари
— село —
Смоларският водопад
Смоларският водопад
North Macedonia relief location map.jpg
41.3742° с. ш. 22.9056° и. д.
Смолари
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Подгорие
Надм. височина 382 m
Население 659 души (2002)
МПС код SR
Смолари в Общомедия

Смолари или Смоларе (на македонска литературна норма: Смолари) е село в община Ново село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Смолари

Смолари се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 382 метра надморска височина. Отстои на 30 километра източно от град Струмица и на 8 километра югоизточно от общинския център Ново село. Южно от селото на река Ломница е разположен известният Смоларски водопад, до който е изградена екопътека. Със своите 39.5 метра пад на водата е най-високият в планината Беласица.[1] Смолари е изходен пункт за планинарски дом Шарена чешма и триграничния връх Тумба.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Свилани. През същата година в селото живеят 12 християнски домакинства. [2]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смоларе (Smolaré) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Смолари, на З от Петрич 6 часа. Сградено е на една тумба при левия бряг на Струмица, срещу Ново село. Работят коприна; излиза добро грозде, ориз и овощия. Църква, в която четат български; българско училище с 21 ученика. Броят на къщите не е по-голям от 110.[4]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Смолар (Смалари) е населявано от 750 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоларе има 784 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 31 ученика.[6]

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 10 януари 1908 година в селото е убит българският учител, а по-късно войвода Константин от българи, оглавявани от новия български учител, син на петричанина Тодор Алгов.[7]

При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 659 жители, всички македонци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Смолари
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ефтимов (1901 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 8 март 1923 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Аврам, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Смоларски (1872 - 1928), български революционер, войвода на ВМОРО.
Починали в Смолари
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Христов Лекарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Асен Чолаков (1898 – 1923), деец на ВМРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смоларски водопад
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 638-639.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 186-187
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Εις το χωρίον Σμολάρι, της περιφερείας Πετρίτσης, εφονεύθη ο αρχαίος διδάσκαλος και κατόπιν αντάρτης σχισματικός Κωνσταντίνος, υπό σχισματικών, υπό την οδηγίαν του νύν βουλγαροδιδασκάλου, υιού του εκ Πετρίτσης Θεοδώρου Άλγου.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.879.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 707.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 13, л. 3


     Портал „Македония“         Портал „Македония