Барбарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Емблема за пояснителна страница Тази статия е за струмишкото село. За едното пробищипско село вижте Горно Барбарево. За другото вижте Долно Барбарево.

Барбарево
Барбарево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4636° с. ш. 22.8961° и. д.
Барбарево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Огражден
Надм. височина 665 m
Население 62 души (2002)
МПС код SR

Барбарево или Барбарово (на македонска литературна норма: Барбарево, местният изговор е Барбаро̀во) е село в община Ново село на Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Барбарево на 8,5 километра северно от селото в местността Цървено поле до самата граница с България са открити останки от антично селище.[1][2]

Селото е споменато в Лесновския поменик от XVI век и в Трескавичкия кодекс от XVIII век като Барбарево.[3] През XIX век селото е чисто българско. Селската църква „Свети Атанасий“ е построена в 1870 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Борборово е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 382 българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 560 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[7]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.

Здрави, дръзки и жилави планинци, барбаревци се отличаваха с пословичната си привързаност към делото и с неизброимите услуги, които оказваха на революционната организация.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Барбарево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] Селото е освободено от османска власт от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[10]

Известният български археолог Богдан Филов, посетил Струмишкия край през лятото на 1915 година, дава интересни данни за селото:

На срещната страна над селото Барбарево, в Огражден планина, имало „русалийски гробища“. Останали от русалийските обичаи. Когато две групи, които вземали участие в тържеството, се срещали, едните трябвало да минат под ножовете на другите. Понеже нито една от страните не отстъпвала, ставало сбиване и убитите били погребвани в тези гробища. Подобни обичаи от Кукушко описал Шапкарев.[11]

След Първата световна война по силата на Ньойския договор от 1919 година селото попада в Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдещата Югославия.

Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички македонци.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Барбарево
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Тренчев, Андон Атанасов, Трендафил Стоиков, Атанас Илиев, Георги Атанасов, дейци на ВМРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Георгиев, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Трайков (? – 1925), войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Панделия Стоянов (1900 - 1983), български революционер, струмишки войвода на ВМРО и деец на МПО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Панев Шукев (1885 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Барбарево. // Општина Ново Село. Посетен на 8 ноември 2017.
  2. Археолошки локалитет Црвено Поле. // Општина Ново Село. Посетен на 8 ноември 2017.
  3. Селищев. А. М. „Македонские кодики XVI - XVIII веков“, София, 1933, стр. 145.
  4. Барбарево. // Општина Ново Село. Посетен на 15 юни 2017.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 186-187
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 106-107.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 71.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 165 - 167.
  11. Филов, Богдан. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 80.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 713 – 714.
  14. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.


     Портал „Македония“         Портал „Македония