Огражден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Огражден.

Огражден
Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план в ляво – първенецът на планината връх Огражденец
Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план в ляво – първенецът на планината връх Огражденец
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.5208° с. ш. 22.8778° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Благоевград
Република Македония
Част от Осоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връх Огражденец
Надм. височина 1747,6 m
Огражден в Общомедия
Поглед към Огражден от Беласица. В дясно в полите на планината – село Първомай. На заден план Малешевскатата планина в дясно и Осогово в ляво.

Огра̀жден е планина в Югозападна България и Република Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Огра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на Стефан Душан като Ограждень и през 1338 година в грамота на Стефан Урош III като Ограждено. Според академик Иван Дуриданов името е огражденъ от праславянското *agrdjenъ, минало страдателно причастие от старобългарското оградити.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река Лебница (десен приток на Струма) я отделя от Малешевска планина, а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝ стръмно се спускат към Струмишкото и Санданско-Петричкото поле. На запад долината на река Турия (ляв приток на Струмешница) я отделя от Драголевска планина. Главното ѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница с Република Македония, като планината почти по равно е поделена между двете държави.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Главното планинско било на Огражден е широко и плоско със средна надморска височина 1200 м. От него се отделят множество вторични ридове. Най-високата точка на планината е връх Огражденец (1747,6 м), разположен на македонска територия, на около 3 км западно от държавната ни граница. В българската част най-висок връх е Билска чука (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село Баскалци. На изток-югоизток от него се издига връх Маркови кладенци (1522,8 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки. Други по-известни върхове са: Голак (1639 м), Муратов връх (1398,1 м), Куковски чукар (1233,2 м).

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Огражден е изграден от силно натрошени метаморфни скалси – гнайси и различни типове шисти, които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10–20 м, а някъде и повече.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборният басейн на река Струма, като северните ѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река Лебница (десен приток на Струма), източните – директно в река Струма, а южните и западните – от левите притоци на река Струмешница (десен приток на Струма).

Почви, флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В планината преобладават канелените горски почви, които са силно ерозирани поради неправилната експлоатация на смесените дъбови гори.

Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща питомен кестен. Не малък дял заемат изкуствено създадените иглолистни гори. Около първенецът връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен бор. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови гори. В района на село Кавракирово има изкуствени насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.

Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са скалната мишка (Apodemus mystacinus), малката кафявозъбка (Sorex minutus), белокоремната белозъбка (Crocidura suaveolens), горският сънливец (Driomys nitedula) и подземната полевка (Microtus subterraneus).[2][3][4]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Георги“ в Огражден планина, известен като Чуриловски (Геговски) манастир. На заден план върховете Голак, Билска чука и село Баскалци.

Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝ част са селата Кърналово, Първомай и Струмешница, от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село Гега в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешоходен туризъм през цялата година, особено във високите и части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.

В македонската част на планината по пътя от Струмица за Берово се намира урбанизираната курортна местност Суви лаки.

На името на планината е наименуван залива Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В планината, по нейните склонове и подножия на територията на България и Република Македония са разположени общо 49 села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината, от село Първомай до ГКПП „Златарево“, на протежение от 15,2 км преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев (град) – Петрич – ГКПП „Златарево“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Беласица и Огражден. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013.
  • Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.75-76.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 344.
  • Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.130-133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187.
  2. Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59-66.
  3. Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11-12.
  4. Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56-61.
     Портал „Македония“         Портал „Македония