Сладък кестен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сладък кестен
Chestnuts.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Букоцветни (Fagales)
семейство:Букови (Fagaceae)
род:Кестен (Castanea)
вид:Сладък кестен (C. sativa)
Научно наименование
Mill., 1768 г.
Разпространение
Castanea sativa range.svg
Синоними
Сладък кестен в Общомедия
[ редактиране ]

Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система, което го предпазва от щети при силни ветрове. Сладкият кестен (наричан още Обикновен кестен) на височина достига до височина 35 – 40 метра.

Листата на сладкия кестен са прости, цели и на дължина достигат до 25 см, а на ширина до 8 см. Характерен за листата на сладкия кестен е тъмнозеления цвят на горната им страна и силно назъбения ръб на листото. Листните петури се прикрепят с немного дълга листна дръжка. Листата на сладкия кестен са богати на витамин К.

Сладкият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5 – 6 околоцветнилистчета, които са жълтозелени на цвят. Всеки цвят разполага с от 10 до 20 тичинки.

Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека.

Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход.

Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години. По-ранната смърт на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Castanea sativa (Mill., 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Сладък кестен. Посетен на 11 март 2019

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]