Боздаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината в Драмско. За планината в Серско, наричана Серски Боздаг, вижте Змийница.

Боздаг
Планината Боздаг от местността Чинджово северозападно от село Кочан
Планината Боздаг от местността Чинджово северозападно от село Кочан
Greece relief location map.jpg
41.4833° с. ш. 24.3° и. д.
Местоположение на картата на Гърция
Общи данни
Местоположение Флаг на Гърция Гърция
Най-висок връх Пророк Илия
Надм. височина 2 232 m
Боздаг в Общомедия
Изглед от Боздаг.

Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (на гръцки: Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Пророк Илия (Профитис Илияс) – 2232 метра надморска височина.

География[редактиране | редактиране на кода]

Положение[редактиране | редактиране на кода]

Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловини. В южното ѝ подножие лежи град Драма.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На запад чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Змийница (Меникио), на север е долината на река Места и областта Чеч, на югоизток чрез хребета Голомбар граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле.

Дялове[редактиране | редактиране на кода]

Масивът на Боздаг се състои от три дяла:

Най-северният, наричан още Свети Тодор планина, опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. У нас е известен още като Бесленски рид. Най-висок връх Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.[1][2]

Средният дял, известен като Шилка планина (Щилка планина), е разположен между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Пневма (1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица.[1][2]

Южният клон на Боздаг се нарича Дѐбелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг. Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.[1][3]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата ѝ точка е връх Пророк Илия (Профитис Илияс) – 2232 метра надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 метра. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (Триглав – 2176 м), Псевдодонти (Фалшивия зъб – 2086 м), Карталка (2035), Тикълница (2020 м) и Корицомагула (Момина могила – 1996 м). Между Карталка и Пророк Илия е Хионотрипа (Снежницата[3]), пропастна пещера с дълбочина 100 м, характерна с ледените си сталактити и сталагмити.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит.[4]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Характерни за планината са мраморните кариери.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

От Боздаг извира река Драматица (Ангитис).

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Скалите са покрити с глинеста почва.

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове). Високите дялове на планината са включени в биологичната мрежа Натура 2000 под името „Върховете на планината Фалакро“.

В по-ниските части планината е обрасла с гори а в по-високите с трева. По северните склонове на планината пасат стада крави, овце, коне и мулета. Има пробити пътища до подножието на всеки връх.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага.[5] В превод Боздаг от турски означава сива планина, а гръцкото име Фалакро орос – плешива планина.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Ски центърът Фалакро се намира на надморска височина 1702 метра и е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция.[6] До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма. От центъра до първенеца – Пророк Илия – се стига за около час пеша без пътека или следвайки черен път.

Като туристическа атракция се предлага също така започващия от височина 1200 м на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Петруса.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf). // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894-1896. с. 328-329, 235, 238.
  2. а б Онлайн карта BgMountains.
  3. а б Дървинговъ, Петър. Пиринъ и борбата в неговитѣ недра. // К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 12, 28-31.
  4. Георгиев, Георги К.. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните ѝ планини). // Българска академия на науките, 1953. с. 15.
  5. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.161.
  6. Ски курорт Фалакро – Драма

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония