Направо към съдържанието

Сидерово

Сидерово
Μεσοβούνι
Гърция
41.3466° с. ш. 24.0754° и. д.
Сидерово
Източна Македония и Тракия
41.3466° с. ш. 24.0754° и. д.
Сидерово
Драмско
41.3466° с. ш. 24.0754° и. д.
Сидерово
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина630 m

Сѝдерово (на гръцки: Μεσοβούνι, Месовуни, катаревуса Μεσοβούνιον, Месовунион, до 1927 година Σιδέροβο, Сидерово[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

Сидерово се намира на 630 m надморска височина[4] в северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Волак, Перух, Връщен, Странен и Долна Лакавица.

Според Йордан Н. Иванов името Сидерово е от личното име Сидер.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Сидерово има 80 помашки къщи.[6] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сидерово или Сидарево живеят 195 българи мохамедани[7] в 45 къщи.[8]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Сидерово (Σίδροβον, Сидеровон или още Σιδέροβα, Сидерова) живеят 296 души.[9] През 1920 година в селото са регистрирани 247 жители.[4]

През 1923 година жителите на Сидерово са изселени в Турция и на тяхно място са залени гърци бежанци.[4] През 1927 година името на селото е сменено от Сидерово (Σιδέροβο) на Месовуни (Μεσοβούνι),[2] което в превод означава „средна планина“ или „среден баир“. Към 1928 година в Сидерово има 29 гръцки семейства с 89 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 54 жители, а през 1971 само двама.[4] Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 - 1949) и след края ѝ не е обновено.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 296[4] 247[4] 85[4] 54[4] 2[4]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 193. (на македонска литературна норма)
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
  6. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)