Сидерово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сидерово
Μεσοβούνι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население обезлюдено души (?)
Пощенски код -
Телефонен код -

Сѝдерово (на гръцки: Μεσοβούνι, Месовуни, катаревуса Μεσοβούνιον, Месовунион, до 1927 година Σιδέροβο, Сидерово[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сидерово се намира на северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Волак, Перух, Връщен, Странен и Долна Лакавица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Сидерово е от личното име Сидер.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Сидерово има 80 помашки къщи.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сидерово или Сидарево е помашко селище. В него живеят 195 помаци[6] в 45 къщи.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Сидерово (Σίδροβον, Сидеровон или още Σιδέροβα, Сидерова) живеят 296 души.[8] През 1920 година в селото са регистрирани 247 жители.[9]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Сидерово емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Сидерово (Σιδέροβο) на Месовуни (Μεσοβούνι),[2] което в превод означава „средна планина“ или „среден баир“. Към 1928 година в Сидерово са заселени 29 гръцки семейства с 89 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 54 жители, а през 1971 само двама.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  3. а б „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
  5. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  9. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 193. (на македонска литературна норма)


     Портал „Македония“         Портал „Македония