Сидерово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сидерово
Μεσοβούνι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население (?) обезлюдено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Сѝдерово (на гръцки: Μεσοβούνι, Месовуни, катаревуса Μεσοβούνιον, Месовунион, до 1927 година Σιδέροβο, Сидерово[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сидерово се намира на северните склонове на планината Боздаг и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Волак, Перух, Връщен, Странен и Долна Лакавица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Сидерово е от личното име Сидер.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Сидерово има 80 помашки къщи.[5] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сидерово или Сидарево е помашко селище. В него живеят 195 помаци[6] в 45 къщи.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Сидерово (Σίδροβον, Сидеровон или още Σιδέροβα, Сидерова) живеят 296 души.[8] През 1920 година в селото са регистрирани 247 жители.[9]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Сидерово емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Сидерово (Σιδέροβο) на Месовуни (Μεσοβούνι),[2] което в превод означава „средна планина“ или „среден баир“. Към 1928 година в Сидерово са заселени 29 гръцки семейства с 89 души - бежанци от Турция.[3] През 1940 година в селото са регистрирани 54 жители, а през 1971 само двама.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ίζμιστα -- Αγριοκερασιά
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 193.
  5. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
  6. Кънчов, Васил. Драмска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 198. (на български)
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  9. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 193. (на македонска литературна норма)


     Портал „Македония“         Портал „Македония