Гущерак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гущерак
Χάρακας
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч

Гу̀щера̀к или Гу̀щерѐк (на гръцки: Χάρακας, Харакас, до 1927 година Γκιουστερέκ, Гюстерек или Γιουζδερέκ, Гюздерек[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гущерек се намира на южните склонове на Бесленския рид. Съседните му села са Махаледжик, Белотинци, Бутим, Блатчен, Дебрен, Ракищен, Беслен и Теплен. Селото се намира почти на самата граница с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото Гущерак е производно от гущер с наставка -ак.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кущерак е вписано както следва - немюсюлмани: 13 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Гущерак са регистрирани немюсюлмани: 9, неженени - 4, вдовици - 1.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Гущерак с немюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 4, вдовици - 1.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Гущерек както следва: немюсюлмани - 10 семейства, 10 неженени, 1 бащина и 3 вдовици.[8]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Гущерак е посочено като село, в което живеят 31 немюсюлмански семейства.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гущерек са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[10]

В XIX век Гущерек е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гущерек (Gouschtérek) е посочено като село с 38 домакинства и 120 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Гущерек (Гуштерек) има помашко мъжко население 125 души, което живее в 38 къщи.[12] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Гущерек (Гущерякъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани[13] в 25 къщи. Кънчов също така посочва, че в селото има и 20 турски къщи, а жителите на селото изваждат воденични камъни, които са наречени „тепленски“.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Гущерак попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Гущерек (Γκουστερέκ) живеят 280 души[15] (според Тодор Симовски 378 души), а през 1920 година 329 души.[16]

През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. През 1928 година в Гущерек са заселени 15 гръцки семейства с 50 души - бежанци от Турция[3] ири според други данни двадесетина семейства с 58 души.[16] През 1927 година името на селото е сменено от Гюстерек (Γκιουστερέκ) на Харакас (Χάρακας).[2] Поради лошите условия за живот, колонистите се изселват и селото е заличено.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 378[16] 329[16] 58[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 106.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 57.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 69.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 634-635.
  9. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 230-231.
  11. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009. (на гръцки)
  16. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 160. (на македонска литературна норма)