Гущерак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гущерак
Χάρακας
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население 0 души
Пощенски код -
Телефонен код -

Гу̀щера̀к или Гу̀щерѐк (на гръцки: Χάρακας, Харакас, до 1927 година Γκιουστερέκ, Гюстерек или Γιουζδερέκ, Гюздерек[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гущерек се намира на южните склонове на Бесленския рид. Съседните му села са Махаледжик, Белотинци, Бутим, Блатчен, Дебрен, Ракищен, Беслен и Теплен. Селото се намира почти на самата граница с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото Гущерак е производно от гущер с наставка -ак.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кущерак е вписано както следва - немюсюлмани: 13 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Гущерак са регистрирани немюсюлмани: 9, неженени - 4, вдовици - 1.[6] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Гущерак с немюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 4, вдовици - 1.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Гущерек както следва: немюсюлмани - 10 семейства, 10 неженени, 1 бащина и 3 вдовици.[8]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Гущерак е посочено като село, в което живеят 31 немюсюлмански семейства.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гущерек са зачислени 16 мюсюлмански домакинства.[10]

В XIX век Гущерек е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гущерек (Gouschtérek) е посочено като село с 38 домакинства и 120 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Гущерек (Гуштерек) има помашко мъжко население 125 души, което живее в 38 къщи.[12] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Гущерек (Гущерякъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани[13] в 25 къщи. Кънчов също така посочва, че в селото има и 20 турски къщи, а жителите на селото изваждат воденични камъни, които са наречени „тепленски“.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Гущерак попада в пределете на Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Гущерек (Γκουστερέκ) живеят 280 души[15] (според Тодор Симовски 378 души), а през 1920 година 329 души.[16]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Гущерек емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Гюстерек (Γκιουστερέκ) на Харакас (Χάρακας).[2] През 1928 година в Гущерек са заселени 15 гръцки семейства с 50 души - бежанци от Турция.[3] Но климатът и планинския терен не се харесва на гръцките бежанци, пристигащи от плодородната Източна Тракия и те изоставят селото след известно време, заселвайки се в по-богати региони на страната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκιουστερέκ -- Χάρακας
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 106.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 57.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 69.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 634-635.
  9. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 230-231.
  11. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272. (на български)
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 160. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония