Елес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елес
Οχυρό
Елеското поле и Елес в подножието на Коджатепе, снимани от Щудер
Елеското поле и Елес в подножието на Коджатепе, снимани от Щудер
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 566 m
Население (2001) 510 души
Пощенски код 66033

Ѐлес или Елис или Лисе (на гръцки: Οχυρό, Охиро, катаревуса: Οχυρόν, Охирон, до 1927 Λύσε, Λίσε, Лисе[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, с 510 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра южно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в центъра на Елеската котловина в подножието на хълма Коджатепе. Край него е разположен понорът Елеските дупки.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от елха и е сравнимо с местното име Елеш при село Луково, Свогенско, например, и други от същия произход. Българското ш е минало в с на гръцка почва.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към хълма Коджатепе и Елес

В ранния период на управлението на Османската империя в Елес се настанили мюсюлмански преселници, като местното население или било асимилирано, или прогонено. В регистър от XVIII век става ясно, че в селото живели само 82 мюсюлмански семейства, като от тях 18 мъже били сеиди (потомци на Мохамед от внука му Хюсеин), а 5 жени шерифе (потомци на Мохамед от внука му Хасан). Според османиста Евгени Радушев в по-късен период в селото се заселили и българи.[4]

През XIX век село Елес е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Елес като турско село.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Лисе като село с 35 български и 80 турски къщи.[6]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лисе (Lissé) е посочено като село със 115 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 140 жители българи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Елес (турски Лисе), на ЮИ от Каракьой, 4 часа път. Лежи в подножието на Боздаг при левия бряг на Панега. Под селото са Елешките дупки, дето се загубва реката под Боздаг. В околното високо равнище Елещката поляна е най-плодородната. Гръцка църква, издигната с ферман от Екзархията. Жителите са смесени. 40 къщи българе с 90 турци.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1010 души, от които 280 българи-християни и 730 турци.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елес има 336 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.[10]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Елес:

С. Елес... Селото е разположено на хубаво равно място. Над него се издига Елеската планина, която има хубави пасища. Елеското поле е плодородно. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие. Обработват най-вече пасища и след това житни растения.

Има 45 къщи български с 200 души хора и 200 къщи турски с 990 души народ. Турците и българите не са в добри отношения. Сега българите са завели дело против мохамеданите, за да бъдат и да им дадат последните дворове и пасища или част от приходите им. Те спечелиха делото в Неврокоп, но турците го оспориха в Сяр.

Черквата „Св. Димитър“ е строена преди 1882 г. Зданието е съградено не много солидно от дървен материал. Нуждае се от главни поправки. Училището е здраво.[11]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Елес (Λίσσα, Лиса) живеят 1409 души.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Елес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Елес попада в пределете на Гърция. През 1918 година българските семейства в селото са 80 от всичко 300.[2] Българите се изселват на следната 1919 година в България (Неврокоп и района), а в 1923 година турците се изселват в Турция и на тяхно място са настанени гърци бежанци.[2] Към 1928 година Елес е бежанско село с 211 семейства и 829 души бежанци.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Елес
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Костадинов Недев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал с корона[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Челебиев – Кенди Гелен или Кендигелен, български революционер от ВМОРО, делегат на Втория драмски околийски конгрес от 1907 година[20]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Мавропулос (р. 1935), гръцки футболист
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, носител на кръст „За храброст“ IV степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов Пагунев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попилиев (1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 1 рота на 13 кукушка дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ст. Манолев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тангъчов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Сидер Тасев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[29]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λύσε -- Οχυρόν
  2. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 12.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 122.
  4. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 78.
  5. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.124.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  7. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.112-113.
  11. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 81.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.846.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.488.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.499.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.152.
  20. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.52
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.110.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.284.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.529.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.577.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.420.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.649.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.688.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.68.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.694.
     Портал „Македония“         Портал „Македония