Избища (Драмско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за обезлюденото помашко село в Драмско, Гърция. За селото в Ресенско, Република Македония вижте Избища (Община Ресен).

Избища
Αγριοκερασιά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 772 m
Население обезлюдено души (?)

Избѝща (на гръцки: Αγριοκερασιά, Агрокерасия, катаревуса Αγριοκερασέα, Агрокерасеа, до 1927 година Ίζμιστα, Измиста[1]) понякога Касълък е обезлюдено село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено почти на самата граница с България и отстои на около четири километра южно от Годешево по съществуващите черни пътища. На запад граничи с река Места и Ракищен, на юг с Витово, на изток с река Доспат, на север с Годешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Избища е от изба, старобългарското истба и е свързано с географския ареал. Сравними са ресенското село Избища, сръбските Избица и Избице и чешкото Избице (Jizbice).[2]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Източно от селото в местността Градѝще или Циро̀паль има останки от стари зидове, останки от римска крепост, контролирала входа към Никополис ад Нестум от юг.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Избища (Избище) е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства; немюсюлмани: 50 домакинства, неженени - 7, вдовици - 3.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Избища (Избище) са регистрирани мюсюлмани: 35, [до края на реда нечетлив текст].[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Избища (Избище) с мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 67 домакинства, неженени - 12; вдовици - 4.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Избища както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 10 неженени; немюсюлмани - 28 семейства, 24 неженени и 2 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Избища (Избище) са зачислени 32 мюсюлмански домакинства, като 1 е на спахия на тимар и едно е на сеид (потомък на Мохамед от дъщеря му Фатима).[8]

Население на Избища 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 50 7 3 2 - 62
1530 67 12 4 5 - 88
1569 28 24 2 14 10 78
1723 - 32 32

В XIX век Избища е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Избище (izbischté) е посочено като село с 68 домакинства и 190 жители помаци.[9] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Избища е помашко селище. В него живеят 440 помаци[10] в 60 къщи.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Избища има помашко мъжко население 214 души, което живее в 68 къщи.[12] Според гръцката статистика, през 1913 година в Избища (Ίσμπιστα) живеят 650 души.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската екзархия, към края на 1912 и началото на 1913 година в Избища живеят 126 семейства или общо 584 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1920 година в селото са преброени 584 жители.[14]

В 1923 година Идбища има 100 къщи с 580 души. В същата 1923 година селото е насилствено обезлюдено. Жителите на Избища емигрират в Турция.[3]

През 1927 година, името на селото е сменено от Избища (Ίζμιστα) на Агриокерасия (Αγριοκερασιά),[15] което означава „вишна“. До 1928 година в Избища са заселени 37 гръцки семейства със 126 души - бежанци от Турция.[16] Към същата година жителите на селото били 166, а през 1940 година - 160.[14] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 127.
  3. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 108-109.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 581-583.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246-247.
  9. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  11. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  14. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 165. (на македонска литературна норма)
  15. „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 50. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония