Избища (Драмско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за обезлюденото помашко село в Драмско, Гърция. За селото в Ресенско, Република Македония вижте Избища (Община Ресен).

Избища
Αγριοκερασιά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 772 m
Население обезлюдено души (?)

Избѝща (на гръцки: Αγριοκερασιά, Агрокерасия, катаревуса Αγριοκερασέα, Агрокерасеа, до 1927 година Ίζμιστα, Измиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено почти на самата граница с България и отстои на около четири километра южно от Годешево по съществуващите черни пътища. На запад граничи с река Места и Ракищен, на юг с Витово, на изток с река Доспат, на север с Годешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Избища е от изба, старобългарското истба и е свързано с географския ареал. Сравними са ресенското село Избища, сръбските Избица и Избице и чешкото Избице (Jizbice).[2]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Източно от селото в местността Градѝще или Циро̀паль има останки от стари зидове, останки от римска крепост, контролирала входа към Никополис ад Нестум от юг.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Избища (Избище) е вписано както следва - мюсюлмани: 2 домакинства; немюсюлмани: 50 домакинства, неженени - 7, вдовици - 3.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Избища (Избище) са регистрирани мюсюлмани: 35, [до края на реда нечетлив текст].[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Избища (Избище) с мюсюлмани: 5 домакинства; немюсюлмани: 67 домакинства, неженени - 12; вдовици - 4.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Избища както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 10 неженени; немюсюлмани - 28 семейства, 24 неженени и 2 вдовици.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Избища (Избище) са зачислени 32 мюсюлмански домакинства, като 1 е на спахия на тимар и едно е на сеид (потомък на Мохамед от дъщеря му Фатима).[8]

Население на Избища 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 50 7 3 2 - 62
1530 67 12 4 5 - 88
1569 28 24 2 14 10 78
1723 - 32 32

В XIX век Избища е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Избище (izbischté) е посочено като село с 68 домакинства и 190 жители помаци.[9] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Избища е помашко селище. В него живеят 440 помаци[10] в 60 къщи.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Избища има помашко мъжко население 214 души, което живее в 68 къщи.[12] Според гръцката статистика, през 1913 година в Избища (Ίσμπιστα) живеят 650 души.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на Българската екзархия, към края на 1912 и началото на 1913 година в Избища живеят 126 семейства или общо 584 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. През 1920 година в селото са преброени 584 жители.[14]

В 1923 година Идбища има 100 къщи с 580 души. В същата 1923 година селото е насилствено обезлюдено. Жителите на Избища емигрират в Турция.[3]

През 1927 година, името на селото е сменено от Избища (Ίζμιστα) на Агриокерасия (Αγριοκερασιά),[15] което означава „вишна“. До 1928 година в Избища са заселени 37 гръцки семейства със 126 души - бежанци от Турция.[16] Към същата година жителите на селото били 166, а през 1940 година - 160.[14] Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война или по време на Гражданската война в Гърция.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ίζμιστα -- Αγριοκερασιά
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 127.
  3. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 12.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 108-109.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 581-583.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 246-247.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  10. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195. (на български)
  11. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274. (на български)
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  14. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 165. (на македонска литературна норма)
  15. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  17. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 50. (на английски)


     Портал „Македония“         Портал „Македония