Направо към съдържанието

Кашица

Кашица
Κριθαρίστρα
Гърция
41.464° с. ш. 24.1295° и. д.
Кашица
Източна Македония и Тракия
41.464° с. ш. 24.1295° и. д.
Кашица
Драмско
41.464° с. ш. 24.1295° и. д.
Кашица
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина1065 m

Ка̀шица (на гръцки: Κριθαρίστρα, Критаристра, до 1927 година Κάσιστα, Касиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.[2]

Кашица се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Шурдилово, Избища, Малошийца, Стареджик и Добряджил. На юг от селото тече река Вати Рема - приток на Рата, а на изток Каминорема.

Според Йордан Н. Иванов името Кашица може да се обясни от косица със свръхстарателно с вместо ш и запазено родопско а, като в Магила или от турското kaş – вежди и топонимична наставка.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Кашица е регистрирано като село с 21 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 1 вдовица.[4] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кашица (Кашиче) е вписано както следва - немюсюлмани: 34 домакинства, неженени - 8, вдовици - 2.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Кашица (Кашиче) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 31, неженени - 1, вдовици - 3.[6]

Население на Кашица 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498 21 3 1 - - 25
1519 34 8 2 - - 44
1530 31 1 3 1 - 36
1569 21 22 - 2 5 50
1723 - 22 22

В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Кашица (Кашиче) с мюсюлмани: 1 домакинства; немюсюлмани: 31 домакинства, неженени - 1, вдовици - 3.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Кашица както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 21 семейства и 22 неженени.[8] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Кашица е представено от Мехмед бей.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Кашица (Кашиче) са зачислени 22 мюсюлмански домакинства.[10]

В XIX век Кашица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кащица (Kashtitsa) е посочено като село с 35 домакинства и 100 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Кашица има помашко мъжко население 119 души, което живее в 35 къщи.[12]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кашица е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани[13] в 28 къщи.[14]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Кашица живеят 62 семейства или общо 301 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Кашица (Κάσιστα) живеят 303 души.[15]

През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. Жителите на Кашица емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено на Критаристра (Κριθαρίστρα),[16] но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 303[2] 214[2]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 171. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 137.
  4. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 312.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 92.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  8. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 567-568.
  9. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 242-243.
  11. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  12. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  16. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012