Кашица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кашица
Κριθαρίστρα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 1065 m
Население (1923) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Ка̀шица (на гръцки: Κριθαρίστρα, Критаристра, до 1927 година Κάσιστα, Касиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кашица се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Шурдилово, Избища, Малошийца, Стареджик и Добряджил. На юг от селото тече река Вати Рема - приток на Рата, а на изток Каминорема.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Кашица може да се обясни от косица със свръхстарателно с вместо ш и запазено родопско а, като в Магила или от турското kaş – вежди и топонимична наставка.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Кашица е регистрирано като село с 21 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 1 вдовица.[3] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кашица (Кашиче) е вписано както следва - немюсюлмани: 34 домакинства, неженени - 8, вдовици - 2.[4] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Кашица (Кашиче) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 31, неженени - 1, вдовици - 3.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Кашица (Кашиче) с мюсюлмани: 1 домакинства; немюсюлмани: 31 домакинства, неженени - 1, вдовици - 3.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Кашица както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 21 семейства и 22 неженени.[7] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Кашица е представено от Мехмед бей.[8] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Кашица (Кашиче) са зачислени 22 мюсюлмански домакинства.[9]

Население на Кашица 1498 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1498 21 3 1 - - 25
1519 34 8 2 - - 44
1530 31 1 3 1 - 36
1569 21 22 - 2 5 50
1723 - 22 22

В XIX век Кашица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кащица (Kashtitsa) е посочено като село с 35 домакинства и 100 жители помаци.[10] Според Стефан Веркович към края на XIX век Кашица има помашко мъжко население 119 души, което живее в 35 къщи.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кашица е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани[12] в 28 къщи.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Кашица живеят 62 семейства или общо 301 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Кашица (Κάσιστα) живеят 303 души.[14]

При преброяването от 1924 година в селото са регистрирани 214 жители.[15]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Кашица емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено на Критаристра (Κριθαρίστρα)[16], но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάσιστα -- Κριθαρίστρα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 137.
  3. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 312.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 92.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 567-568.
  8. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 242-243.
  10. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  11. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112. (на български)
  12. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272. (на български)
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 171. (на македонска литературна норма)
  16. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония