Дъблен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дъблен
Διπλοχώρι
Района на село Дъблен.
Района на село Дъблен.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 611 m
Население обезлюдено души (1961)
Пощенски код -
Телефонен код -

Дъблен или Доблен, Даблен, (на гръцки: Διπλοχώρι, Диплохори, катаревуса Διπλοχώριον, Диплохорион, до 1927 година Δόμπλεν, Доблен или Ντούπλιανη, Дубляни[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дъблен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Малошийца, Костен, Вощица, Горна Лакавица, Борово и Витово. Селото се намира по средата на пътя от Борово за Вощица от дясната (южната) страна. Връх Вощица (Остица, Устица – 700 метра) го дели от село Вощица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името Дъблен е жителско име от старо *Дъбляне, производно от дѫблꙗне с епентеза на л от местното име *Дъб от дъб.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на тимари и хасове във вилаетите Кара су, Драма, Зъхна, Кешишлик, Сироз, Неврокоп, Тимур хисар и Селяник от 1478-1479 година поименно са изброени главите на домакинства в Дъблен (Дублане) са регистрирани 2 мюсюлмани сред немюсюлманските жители на селото.[4] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Дъблен (Дъблани) са зачислени 9 мюсюлмански домакинства.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Беблен (Beblen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители българи.[6]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Дъблен (Даблен) има помашко мъжко население 100 души, което живее в 30 къщи.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дъблен (Дѫбленъ) е помашко селище. В него живеят 300 помаци[8] в 50 къщи.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Дъблен (Дъбленъ) живеят 80 семейства или общо 452 души.

След Междусъюзническата война от 1913 година селото попада в пределете на Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Дъблен емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено от Дублян (Ντούπλιανη) на Диплохори (Διπλοχώρι), което означава „двойно село“. Към 1928 година в Дъблен има заселени 21 гръцки семейства със 77 души - бежанци от Турция.[2] Селото е отново обезлюдено около 1961 година.[10]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Дъблен през годините е било както следва:[11]

Година Брой жители
1920 313
1928 94
1940 160
1951 150
1961 50
1971 22
1981 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δόμπλεν -- Διπλοχώρι
  2. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 120 – 121.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 281.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 244.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 130 – 131.
  7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  9. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  10. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 26. (на английски)
  11. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.


     Портал „Македония“         Портал „Македония