Борово (дем Неврокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Борово
Ποταμοί
— село —
Поглед към Борово.
Поглед към Борово.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 445 m
Население 413 души (2001[1])
Пощенски код 66033[2]
Телефонен код 2523
Борово в Общомедия

Бо̀рово или Бо̀рево (на гръцки: Ποταμοί, Потами, до 1927 година Μπόροβο[3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи).

География[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Борово от Боздаг.

Борово попада в историко-географската област Чеч. То е разположено на края на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села от Чеча са зимували край селото заради по-топлия климат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов етимологията на Борово идва от личното име Боро или само от бор. Жителското име е бо̀ровя̀нин, бо̀ровя̀нка, бо̀ровя̀не; бо̀ровал̀я, бо̀ровалѝйка, бо̀ровалѝи.[4]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Село Борово е древно селище. През 1967 година край селото са открити керамични съдове, останки от кости, медни, сребърни и златни монети от различни епохи, върхове на стрели, ножове и други предмети от ранната и късната Бронзова епоха, както и от римско време.[5] Край селото е намерено и съкровище, състоящо се от 860 сребърни монети на Филип II.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Население на Борово 1464 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464 110 11 15 236
1498-1502 119 25 9 153
1530 98 14 15 9 8 144
1569 24 17 1 14 18 74
1723 - 56 56

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година със 110 немюсюлмански домакинства, 11 неженени и 15 вдовици.[7] В друг подробен регистър от 1498-1502 година в село Борово са регистрирани 119 немюсюлмански домакинства, 25 неженени и 9 вдовици.[8] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борово (Порова) с мюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 98 домакинства, неженени - 14; вдовици - 15.[9] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борово както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 24 семейства, 17 неженени и 1 вдовица.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борово (Борова) са зачислени 39 кьопрюджии, 25 1/2 владеещи чифт. Общо в селото има 56 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия на тимар. Споменатото село ремонтира и поддържа мостове през реките Кара су и Деспот. От преди е освободено от плащане на авариз.[11]

Борово (Борова) се споменава от френския пътешественик д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 година. Той посочва, че през Борово минава път, свърващ Доспат с Елес и Зърнево. Също така споменава, че по-рано французинът Викенел е преминал по този маршрут.[12]

Брой на населението на Борово от 1900 до 2001 година
Източници[13][14][5]

В XIX век Борово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борово (Borovo) е посочено като село със 110 домакинства и 280 жители помаци.[15] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Борово (Борюво) е помашко селище. В него живеят 500 помаци и 250 турци[13] в 140 къщи.[16] Според гръцката статистика, през 1913 година в Борово (Μπόροβον, Боровон) живеят 1045 души.[14]

Пак според Кънчов, Борово е седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт извън селото. В целия Чеч единствено в Борово се говори на турски език, като Кънчов предполага, че това се дължи на военнослужещите от селото, които въвели езика заедно с чиновниците, но не изключва възможността в миналото край Борово да е имало военна колония. Кънчов също така посочва, че в селото има две джамии и един мектеб.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 година помашкото и турското население на Борово е прокудено, а след това в селото са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 113 бежански семейства с 384 жители.[18] През 1927 година името на селото е сменено от Борово на Потами (Ποταμοί),[19] което в превод значи „реки“.

По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия. Село Борово е било седалище на групата.[20]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край село Борово реките Места и Доспат се вливат в язовир Тисаврос. Край селото, на брега на Места, има открито антично селище, а през 1993 година на 3 км на север край река Доспат е открита пещера с огромни сталактити и сталагмити. Проучени са само първите 140 метра от пещерата, в която има зали с размери 7 на 7 метра, както и пещерни езера.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((el)) Препратка към pdf файл Резултати от преброяването през 2001 година
  2. Greek zip codes
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόροβο -- Ποταμοί
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 81.
  5. а б в Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
  6. Γενικό ιστορικό περίγραμμα της περιοχής της Δράμας και του σημερινού Δήμου Δοξάτου. // Δήμος Δοξάτου. Посетен на 4 май 2009.
  7. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 65.
  8. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 306-307.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  10. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 497-499.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 253-255.
  12. Цветкова, Бистра. Родопите или Деспото-Даг и техните пътища. // Френски пътеписи за Балканите, XIX в.. София, Наука и изкуство, 1981. с. 328.
  13. а б Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  14. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  15. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  16. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269. (на български)
  17. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 268. (на български)
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Имам, Ибрахим и др. Абланица през вековете. Абланица, Самиздат, 2008. ISBN 978-954-395-004-1. с. 64-65.
     Портал „Македония“         Портал „Македония