Борово (дем Неврокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борово.

Борово
Ποταμοί
— село —
Поглед към Борово.
Поглед към Борово.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 445 m
Население (2001[1]) 413 души
Пощенски код 66033[2]
Телефонен код 2523
Борово в Общомедия

Бо̀рово или Бо̀рево (на гръцки: Ποταμοί, Потами, до 1927 година Μπόροβο[3]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи).

География[редактиране | редактиране на кода]

Поглед към Борово от Боздаг.

Борово попада в историко-географската област Чеч. То е разположено на края на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села от Чеча са зимували край селото заради по-топлия климат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов етимологията на Борово идва от личното име Боро или само от бор. Жителското име е бо̀ровя̀нин, бо̀ровя̀нка, бо̀ровя̀не; бо̀ровал̀я, бо̀ровалѝйка, бо̀ровалѝи.[4]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Село Борово е древно селище. През 1967 година край селото са открити керамични съдове, останки от кости, медни, сребърни и златни монети от различни епохи, върхове на стрели, ножове и други предмети от ранната и късната Бронзова епоха, както и от римско време.[5] Край селото е намерено и съкровище, състоящо се от 860 сребърни монети на Филип II.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Население на Борово 1464 - 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464 110 11 15 236
1498-1502 119 25 9 153
1530 98 14 15 9 8 144
1569 24 17 1 14 18 74
1723 - 56 56

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-65 година със 110 немюсюлмански домакинства, 11 неженени и 15 вдовици.[7] В друг подробен регистър от 1498-1502 година в село Борово са регистрирани 119 немюсюлмански домакинства, 25 неженени и 9 вдовици.[8] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борово (Порова) с мюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 98 домакинства, неженени - 14; вдовици - 15.[9] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борово както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 24 семейства, 17 неженени и 1 вдовица.[10] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борово (Борова) са зачислени 39 кьопрюджии, 25 1/2 владеещи чифт. Общо в селото има 56 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия на тимар. Споменатото село ремонтира и поддържа мостове през реките Кара су и Деспот. От преди е освободено от плащане на авариз.[11]

Борово (Борова) се споменава от френския пътешественик д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 година. Той посочва, че през Борово минава път, свърващ Доспат с Елес и Зърнево. Също така споменава, че по-рано французинът Викенел е преминал по този маршрут.[12]

Брой на населението на Борово от 1900 до 2001 година
Източници[13][14][5]

В XIX век Борово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борово (Borovo) е посочено като село със 110 домакинства и 280 жители помаци.[15] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Борово (Борюво) е помашко селище. В него живеят 500 помаци и 250 турци[13] в 140 къщи.[16] Според гръцката статистика, през 1913 година в Борово (Μπόροβον, Боровон) живеят 1045 души.[14]

Пак според Кънчов, Борово е седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт извън селото. В целия Чеч единствено в Борово се говори на турски език, като Кънчов предполага, че това се дължи на военнослужещите от селото, които въвели езика заедно с чиновниците, но не изключва възможността в миналото край Борово да е имало военна колония. Кънчов също така посочва, че в селото има две джамии и един мектеб.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 година помашкото и турското население на Борово е прокудено, а след това в селото са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 113 бежански семейства с 384 жители.[18] През 1927 година името на селото е сменено от Борово на Потами (Ποταμοί),[19] което в превод значи „реки“.

По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия. Село Борово е било седалище на групата.[20]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край село Борово реките Места и Доспат се вливат в язовир Тисаврос. Край селото, на брега на Места, има открито антично селище, а през 1993 година на 3 км на север край река Доспат е открита пещера с огромни сталактити и сталагмити. Проучени са само първите 140 метра от пещерата, в която има зали с размери 7 на 7 метра, както и пещерни езера.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((el)) Препратка към pdf файл Резултати от преброяването през 2001 година
  2. Greek zip codes
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόροβο -- Ποταμοί
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 81.
  5. а б в Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 2009-05-03.
  6. Γενικό ιστορικό περίγραμμα της περιοχής της Δράμας και του σημερινού Δήμου Δοξάτου. // Δήμος Δοξάτου. Посетен на 2009-05-04.
  7. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 65.
  8. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 306-307.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  10. Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 497-499.
  11. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 253-255.
  12. Цветкова, Бистра. Родопите или Деспото-Даг и техните пътища. // Френски пътеписи за Балканите, XIX в.. София, Наука и изкуство, 1981. с. 328.
  13. а б Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  14. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία. // Архив на оригинала от 2012-07-31. Посетен на 2009-05-03.
  15. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  16. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  17. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 268.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Имам, Ибрахим и др. Абланица през вековете. Абланица, Самиздат, 2008. ISBN 978-954-395-004-1. с. 64-65.
     Портал „Македония“         Портал „Македония