Костен (Драмско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костен.

Костен
Ψυχρό
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население изселено души (1923)
Пощенски код -
Телефонен код -

Костѐн или Костян (с редукция Кустѐн, Кустян, на гръцки: Ψυχρό, Психро, катаревуса Ψυχρόν, Психрон, до 1927 година Κοστέν, Костен[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Костен се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Стареджик, Малошийца, Дъблен, Вощица, Мъждел и Колярба. На запад от селото извира река Асвесторема, а на изток тече Психорема.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е диалектното костян, кестен, старобългарското костѣнъ, стара заемка от гръцкото κάστανον с българско о < гръцко кратко а.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Костане е вписано както следва - мюсюлмани: 1 домакинство; немюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Костен с мюсюлмани: неженени - 1; немюсюлмани: 11 домакинства, неженени - 1, вдовици - 2.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Костен както следва: мюсюлмани - 1 семейства и 3 неженен; немюсюлмани - 11 семейства, 9 неженени и 1 вдовици.[5] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Костен е представено от Мухарем бей.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Костен (Густен) са зачислени 12 мюсюлмански домакинства.[7]

Население на Костен 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 12 1 1 1 - 15
1530 11 1 2 1 - 15
1569 11 9 1 1 3 25
1723 - 12 12

В XIX век Костен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Костен (Kosten) е посочено като село с 24 домакинства и 70 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Костен (Кустен) има помашко мъжко население 80 души, което живее в 24 къщи.[9]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Костен (Кустон) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 100 българи-мохамедани[10].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Костен (Костенъ) живеят 36 семейства или общо 153 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Костен (Κωστέν) живеят 205 души.[11] Към 1920 година в селото живеят 129 души.[12]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Костен емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено на Психрон (Ψυχρόν)[13], което ознчава „студен“, но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοστέν -- Ψυχρόν
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 143.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 443-444.
  6. Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
  7. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 243.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  9. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111. (на български)
  10. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196. (на български)
  11. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 174. (на македонска литературна норма)
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971


     Портал „Македония“         Портал „Македония