Черешово (дем Неврокоп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Черешово.

Черешово
Παγονέρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 670 m
Население 231 души (2001)
Пощенски код 66033

Черешово (на гръцки: Παγονέρι, Пагонери, катаревуса Παγονέριον, Пагонерион, до 1927 година Τσερέσοβο[1][2][3]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Черешово е разположено на десния бряг на река Места, на северните склонове на планината Боздаг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от череша, по същия начин както Крушево е произведено от круша. Жителското име е черѐшовя̀нин (черя̀шовя̀нин), черѐшовя̀нка (черя̀шовя̀нка), черѐшовя̀не (черя̀шовя̀не).[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието Черешово е малко селце. Според Йордан Н. Иванов бързото увеличаване на българите в селото става през XVIII и началото на XIX век, когато в Черешово намират подслон бягащите от турските насилия, тъй като селото е голямо, а землището му е изключително малко и жителите му притежават земи във всички околни землища.[5]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Черешово са регистрирани 8 лица.[6] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Черешово (Черешова) е посочено като село, в което живеят 8 немюсюлмански семейства.[7]

В XIX век Черешово е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Циресовон (Tsirésovon), Мелнишка епархия, живеят 1100 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Черешеви (Tchéréchevi) е посочено като село със 137 домакинства, 25 жители турци и 460 жители българи.[9]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Черешово, разположено е на стръмнини над десния бряг от Места при подножията на Боздаг. От Неврокоп пътят държи тъкмо 8 часа, а от Драма цели 11. Пада се на ЮИ от Неврокоп и служи за предел между Неврокопско и Драмско. Повечето отиват зидари по Драмско, Скеча и България. Селянете бедни. Църква „Св. Богородица“, в която се чете смесено. Смесено училище, което се помещава в прекрасно триетажно здание. 30 ученика. 180 къщи; българе, 75 д. помаци. Има и гъркомане.[10]

След 1885 година в гръцкото училище в селото преподава Атанас от Черешово. След 1903 година в училището преподава Йоанис Димитриадис, а след 1904 година – учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Черешово (Черяшово) е смесено българско и турско селище. В него живеят 1100 българи християни и 100 турци,[12] а броят на българските къщи е 170.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в Черешово влизат български войски. Част от турското население е избито, а част се спасява с бягство. По-късно няколко турски семейства се завръщат.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Черешово (Τσιρέσοβον, Чирешовон) живеят 1092 души.[14]

В 1918 и 1919 година част от българското население напуска селото и се настанява в Неврокоп и района.[5] През 1927 година името на селото е сменено от Черешово (Τσερέσοβο) на Пагонери (Παγονέρι).[2] През 1928 година в Черешово е настанено едно четиричленно гръцко бежанско семейство.[3]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Черешово през годините е било както следва:[15]

Година Брой жители
1920 678
1928 341
1940 592
1951 445
1961 447
1971 323
1981 264
1991 228
2001 231

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Черешово
  • Flag of Greece.svg Атанас Влахов (Αθανάσιος Βλάχος, Атанасиос Влахос), гръцки андартски деец, четник на Дукас Дукас, участвал в сраженията при Пършово и Карлъково, загинал през 1908 година в сражение с българи[16][17]
  • Flag of Bulgaria.svg Велик Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Арнаудов (1901 – 1985), български лекар
  • Flag of Greece.svg Димитър Пенчев (Δημήτριος Πέντσας, Димитриос Пенцас), гръцки андартски деец, четник на Константинос Даис (капитан Царас) през 1906-1907 година[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερέσοβο -- Παγονέρι
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 218.
  5. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 16.
  6. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  7. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 124-125.
  10. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  11. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  12. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1994, [1900]. с. 194. (на български)
  13. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273. (на български)
  14. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 4 май 2009.
  15. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
  17. Източникът твърди, че е загинал при село Керасия, Драмско, което е неясно.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония