Блатчен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блатчен
Αχλαδιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Надм. височина 590 m
Население 86 души (2001)
Пощенски код 66033

Бла̀тчен или Бла̀чен (на гръцки: Αχλαδιά, Ахладия, на катаревуса: Αχλαδιάς, Ахладияс или Αχλαδέα, Ахладеа, до 1927 година Μπλάτσεν, Блацен[1]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Блатчен се намира близо до десния бряг на Места.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов Блатчен е жителско име от началното *Блат(ь)чане, което е от местното име *Блатьць = блато (сравнете Блатец), или от водното име *Блатце, множествено число *Блатца (сравнете Блаца). Жителското име е бла̀чанин, бла̀чанка, бла̀чане.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Блатчен (Плачани) са регистрирани 47 лица.[3] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Блатчен (Блачане) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени – 7; немюсюлмани: 58 домакинства, неженени – 14; вдовици – 5.[4]

В XIX век Блатчен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Блачен (Blatchen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители турци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Блачан, лежи в един дол между Черешово и Ливадище. Местност хълмиста; нивята са по страните на баирите. Развъждат и много овце и кози. 26 къщи турски.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Блатчен (Блатченъ) е турско селище. В него живеят 200 турци[7].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат български части. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Блатчен (Μπλάτσεν) живеят 339 души.[8]

През 1923 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Чеча, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Блатчен емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Блацен (Μπλάτσεν) на Ахладияс (Αχλαδιάς),[9] което в превод означава „Круша“. Към 1928 година в Блатчен има заселени 32 гръцки семейства със 125 души - бежанци от Турция.[10]

През май 1944 година селото е опожарено от български части, а населението му депортирано в България.[11]

Според данни от преброяванията в Гърция, населението на Блатчен през годините е било както следва:[12]

Година Брой жители
1920 270
1928 128
1940 202
1951 174
1961 153
1971 94
1981 101
1991 103
2001 86

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπλάτσεν -- Αχλαδιάς
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 79.
  3. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 124-125.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  7. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1994, [1900]. с. 194. (на български)
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  9. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δράμα. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
  12. Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ. // Посетен на 3 май 2009.
     Портал „Македония“         Портал „Македония