Направо към съдържанието

Блатчен

Блатчен
Αχλαδιά
— село —
Гърция
41.3975° с. ш. 24.0106° и. д.
Блатчен
Източна Македония и Тракия
41.3975° с. ш. 24.0106° и. д.
Блатчен
Драмско
41.3975° с. ш. 24.0106° и. д.
Блатчен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЧеч
Надм. височина590 m
Население46 души (2021 г.)

Бла̀тчен или Бла̀чен (на гръцки: Αχλαδιά, Ахладия, на катаревуса: Αχλαδιάς, Ахладияс или Αχλαδέα, Ахладеа, до 1927 година Μπλάτσεν, Блацен[1]) е село в Република Гърция, в историко-географската област Чеч, на територията на дем Неврокоп.

Блатчен се намира на 590 m надморска височина,[2] близо до десния бряг на Места.

Според Йордан Н. Иванов Блатчен е жителско име от началното *Блат(ь)чане, което е от местното име *Блатьць = блато (сравнете Блатец), или от водното име *Блатце, множествено число *Блатца (сравнете Блаца). Жителското име е бла̀чанин, бла̀чанка, бла̀чане.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Блатчен (Плачани) са регистрирани 47 лица.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Блатчен (Блачане) с мюсюлмани: 2 домакинства, неженени – 7; немюсюлмани: 58 домакинства, неженени – 14; вдовици – 5.[5]

В XIX век Блатчен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Блачен (Blatchen) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители турци.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Блачан, лежи в един дол между Черешово и Ливадище. Местност хълмиста; нивята са по страните на баирите. Развъждат и много овце и кози. 26 къщи турски.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Блатчен (Блатченъ) живеят 200 турци.[8]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат български части. В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция.

През 1923 година жителите на Блатчен са изселени по силата на Лозанския договор в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Блацен (Μπλάτσεν) на Ахладияс (Αχλαδιάς),[9] което в превод означава Круша. Към 1928 година в Блатчен има заселени 32 гръцки семейства със 125 души - бежанци от Турция.[10]

През май 1944 година селото е опожарено от български части, а населението му депортирано в България.[11]

Населението произвежда тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Блатчен на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ракан[12] Ρακὰν Ипсома Υψωμα[13] местност Ю от Блатчен[12]
Весеник[12] Βέσενικ Кидониес Κυδωνιὲς[13] връх (1260 m), Ю от Блатчен[12]
Боаз Μπογὰζ Стенорема Στενόρεμα[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 339[2][14] 270[2][15] 128[2] 202[2][15] 174[2][15] 153[2][15] 94[2][15] 101[2][15] 103[2][15] 86[15] 92 46
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 143. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
  4. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и изкуство, 1989, [1972].
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 12.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Δράμα // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 27 декември 2015.
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  14. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  15. а б в г д е ж з Pathfinder clubs. ΟΔΟΙΠΟΡΙΚΟ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΔΡΑΜΑΣ // Архивиран от оригинала на 2009-08-08. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)