Бутим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бутим
Κριθαράς
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Надм. височина ? m
Население (1915-1944) обезлюдено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Бу̀тим (на гръцки: Κριθαράς, Критарас, до 1927 година Μπούτιμ, Бутим[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на изхода на дълбокия Бутимски дол на северозапад от Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е стар славянски модел от корен в глагола бу̀там, бу̀тим, маслобойно каче, и наставка -им. Сравними са местните имена Кричим, Видим, Пордим, Вардим, Обидим, Цалим (Голем, Малки). Възможна е и декомпозиция от бутинѝш, място обрасло с бурени и субституция на н от м. Жителското име е бу̀тимля̀нин, бу̀тимля̀нка, бу̀тимля̀не или бу̀тимлѝя, бу̀тимлѝйка, бу̀тимилѝи.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Бутим са отбелязани поименно 34 глави на домакинства.[4] Селото е споменато като християнско.[5] В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В XIX век Бутим е българско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будим (Boudime) е посочено като село с 65 домакинства и 230 жители-българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Бутим като село с 65 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бутим, на СЗ от Черешово 1 час. Същата почва и същият поминък. Местоположение още по-каменисто и стръмно. Църква, в която четат български, българско училище с 15 ученика. Къщи 70, българе.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бутим (Бутимъ) е българо-християнско селище. В него живеят 400 българи-християни.[9]

Населението се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, но край селото има и няколко варници. Бутимци често ходят на гурбет.[5] В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Бутим са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция и цялото му население се изселва в България. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бутим (Μπούτιμ) живеят 329 души.[12]

В 1925, когато цялото население на селото се изселва в България, селото има 96 къщи и 550 жители само българи. Най-много бежанци от Бутим живеят в Гулянци и Шияково, Плевенско и в Сингартия и Гърмен, Неврокопско.[5]

В селото са настанени гръцки бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Бутим (Μπούτιμ) на Критарас (Κριθαράς),[13] което в превод значи „ечемик“. Към 1928 година броят на гръцките бежански семейства в Бутим е 10, а жителите на селото са 26 на брой.[14] Селото е обезлюдено между преди Втората световна война.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бутим
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Стефанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Т. Коцев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Тозев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Ян. Карамфилов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Янчев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Васиков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас В. Серафимов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Тодоров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Божил Алексов Божков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, учител, ІІІ клас, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Г. Шопов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 2 рота на 15 щипска дружина[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 15 щипска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев Гърбижанов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Спасов Толев (Талев, Тонев, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Захариев Петков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Дамянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Кръстев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 15 щипска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Георгиев Попов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Мавроди Трифонов Маджаров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Константинов Кутинов (Котенов, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Павле Николов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ангелов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ангелов Утманов (Утшаков), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Кръстев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Георгиев Маджаров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 15 щипска дружина[37]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπούτιμ -- Κριθαράς
  2. а б Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, 1999. ISBN 975-16-1103-2. p. 17. (на английски)
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 84 -85.
  4. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 10.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 126-127.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  8. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 12.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194. (на български)
  10. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.846.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 211.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 362.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 642.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 378.
  19. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338. Може би идентичен с Ангел Янчев.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 108.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 120.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 608.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 706.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 95.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 548.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 152.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 549.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 156.
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 197.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  37. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 413.
  38. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 378, 395.
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32. Може би идентичен с Петър Утманов.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 741.
  42. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 389.
     Портал „Македония“         Портал „Македония