Вардим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вардим.

Вардим
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Панорамен изглед от Вардим с река Дунав
Общи данни
Население 944 души[1] (15 юни 2020 г.)
11,1 души/km²
Землище 82,54 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 5281
Тел. код 06324
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 10118
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Свищов
Генчо Генчев
(независим)
Кметство
   кмет
Вардим
Сенка Добрева
(ГЕРБ)

Ва̀рдим е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Вардим се намира в средната част на Дунавската равнина, на 7 – 8 км източно от град Свищов. На около 7 км на изток от село Вардим се влива в Дунав река Янтра, малко след протичането ѝ между селата Новград, Беляново и Кривина.

Селото е разположено покрай южния ръкав на река Дунав при остров Вардим, срещу югозападната част на острова. Този южен ръкав представлява и най-южната отсечка на река Дунав не само в България, но и по цялото ѝ протежение. Надморската височина, 20 – 25 м при реката и около 33 м на главната улица при сградата на кметството, нараства на юг към възвишението, по склона на което е застроено селото, до около 110 – 120 м.

През Вардим минава второкласният републикански път II-52, който го свързва със Свищов на запад и в границите на селото е негова главна улица, а включващият се в източния край на селото второкласен републикански път II-54 го свързва през Караманово, Ценово, Бяла и Полски Тръмбеш с областния център Велико Търново.

Село Вардим се намира в зона с умереноконтинентален климат. Характерни са честите и продължителни мъгли.

В землището има карбонатни и типични черноземни почви[2].

Населението на село Вардѝм [3], наброявало към 1934 г. 1950 лица, има към 1946 г. своя максимум – 2654 лица, след което неизменно намалява – до 890 лица към 2018 г.

Според данните от Преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., при обща численост на населението 1042 лица, относно етническа група е посочена „българска“ за 914 лица (87,7%), „турска“ – за 71 (6,8%), „ромска“ – 0, „друга“ – за 3 (0,3%), като за 54 лица (5,2%) не е отговорено. [4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото намерено упоменаване на село Вардѝм е в турски документи от 1783 г. [2]

Предполага се, че селото е съществувало още при византийската власт, но по-нагоре по хълма на юг от сегашното си местоположение.

Източно от селото, в местността „Янково гърло“, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник [5].

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879 г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936 г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май [6].

През 1907 г. е основано читалището „Трудолюбие – 1907“.

През 1958 г. с решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум[7] в района на Свищов. През 1959 г. се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН, която от 1963 г. прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове[8] Опитното поле на Опитната станция за бързорастящи горскодървесни видове е в най-източната част на село Вардим.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението е предимно българско, а в близкото минало - българи, власи, турци, татари и цигани - български и румънски.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Вардим е център на кметство Вардим[9] [10]

Читалище „Трудолюбие“ е действащо, регистрирано под номер 154 в Министерство на Културата на Република България. [11][12]

Църквата „Св. Архангел Михаил“ действа само на големи религиозни празници. [13][14]

В селото има пощенска станция[15]

Kултурни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

[2]. Районът е подходящ за отдих и отмора. Река Дунав предлага удобни места за риболов. Селото е забележително с резервата за редки птици на о. Вардим, където има популации от корморани, чапли бяла лопатарка и още 21 вида застрашени от изчезване на национално ниво птици. Тук гнезди и най-голямата птица – морският орел. На острова вирее уникалният вид на Вардимския дъб.

До остров Вардим има и два по-малки острова, известни като Малък Вардим и Хайдушки остров. Около островите през летните месеци се образуват прекрасни пясъчни коси при ниски води на реката, подходящи за летен туризъм.

Източно от селото, в местността Янково гърло, на 18 юни 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Културни прояви Дата и месец Място на провеждане организатори
1. 144 години от слизането на четата Х.Димитър и Ст. Караджа в м. „Янково гърло“ 6 юли Вардим – м. „Янково гърло“ Кметство с. Вардим, НЧ „Трудолюбие“ Вардим

Други[редактиране | редактиране на кода]

Скали Вардим край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови са наименувани на село Вардим.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 585
  3. Справка за населението на с. Вардим, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г.
  5. Зона България – Околности на Свищов
  6. По стар стил 11 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  7. Площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел дървесни растения от рода Топола (Populus).
  8. 45 години Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове ­Свищов
  9. Справка за събитията за кметство Вардим, общ. Свищов
  10. Кметство Вардим, към септември 2019 г.
  11. Информационна карта за 2018 г. на читалище „Трудолюбие-1907“ в село Вардим
  12. Читалище „Трудолюбие – Дунав“
  13. Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети пророк Илия“, с. Вардим, към 2019 г.
  14. „VІІІ. Свищовска духовна околия, 8. с. Вардим – „Св. пророк Илия““, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен 10 август 2020 
  15. Български пощи, пощенски станции, 5281 Вардим
  16. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vardim Rocks.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Дунав (Вардим)“