Алеково (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото село със същото име вижте Алеково (Област Силистра).

Алеково
Общи данни
Население 598 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34.698 km²
Надм. височина 45 m
Пощ. код 5288
Тел. код 06322
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 00237
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Генчо Генчев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Алеково
Димитър Василев
(СДС, ДСБ, ОЗ, ...)

Алѐково е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Алеково се намира в средната част на Дунавската равнина, 16 – 17 км на юг-югоизток от град Свищов. Съседни са му селата Козловец – на 5 – 6 км северозападно, Хаджидимитрово – на 5 – 6 км североизточно, Павел – на около 9 км източно, Вързулица – на около 5 км югоизточно и Александрово – на около 2 км югозападно. Югоизточно покрай селото тече река Студена, ляв приток на река Янтра, при която надморските височини варират около 50 – 60 м, а в северозападните части на селото достигат до 80 – 100 м. Надморската височина при църквата в центъра на селото е около 64 м.

През Алеково минава третокласен републикански път, по който на север се установява връзка с общинския център Свищов, а на юг – с областния център Велико Търново.

Между селата Алеково и Хаджидимитрово се намира защитената местност „Русалка“[1][2].

Населението на село Алеково [3] наброява 2172 души към 1934 г., има максимум към 1956 г. – 2382 души, след което бързо намалява до 1145 души към 1985 г. и относително по-бавно – до 502 към 2018 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древни селищни останки на няколко места – в местностите Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка – говорят за заселване в Алековското землище още от римско време. Сведения за това дава Константин Иречек, идвал в Алеково към 1898 г., за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп. Селото е възникнало като турско селище около турски чифлик вероятно през 17 век или началото на 18 век с 25 – 30 турски къщи. Отбелязано е в турски документи от 15 – 19 век като Акчаяр. За заселници черкези през 19 век съобщава руският военен кореспондент Василий Немирович-Данченко. Според преданията болести (чума) са причинили две премествания на селото. [4]

През 1934 г. името на селото е променено от дотогавашното „А̀кчар“[5] на „Алеково“ [6] – на името на писателя Алеко Константинов.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се отглеждат лозя, овощни насаждения, захарно цвекло, слънчоглед.

На първия панаир в Пловдив през 1892 г. животновъдите от селото получават първа награда на изложбата на добитък.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Алеково е център на кметство Алеково[7] [8]

Основното училище „Христо Ботев“ (І – VІІІ клас) е с общинско финансиране към 2019 г.

В селото функционира читалище „Слънце“, основано през 1898 г. То е регистрирано под номер 2667 в Министерството на културата на Република България[9].

Църквата „Свети Йоан Рилски“[10] е действаща само на големи религиозни празници.

В селото има действащ клуб на пенсионера.


Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]