Василий Немирович-Данченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Василий Немирович-Данченко
Vasily Nemirovich Danchenko.jpg
Роден 6 януари 1845 г.
Починал 18 септември 1936 г. (91 г.)
Професия писател, публицист, журналист
Националност Флаг на Русия Русия
Василий Немирович-Данченко в Общомедия

Василий Иванович Немирович-Данченко (на руски: Васи́лий Ива́нович Немиро́вич-Да́нченко) е руски писател, публицист, журналист и участник в Руско-турската война (1877-1878)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Немирович-Данченко е роден на 5 януари 1848 г. в Тифлис (дн. Тбилиси), Русия (дн. Грузия). Семейството е от смесен етнически произход. Бащата е потомствен украински дворянин, а майката е арменка. Негов брат е драматурга и театроведа Владимир Немирович-Данченко. Учи в Александровския кадетски корпус. Ориентира се към журналистическа и писателска работа.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Василий Немирович-Данченко е военен кореспондент ва в-к „Новое время“ в България през Руско-турската война 1877-1878 г.. Непрекъснато е сред войската. Участва в действията при Плевен, Шипка, похода на генерал Гурко към София, Шейново и др. Написва много очерци и кореспонденции, в които всестранно пресъздава картината на военните, обществено-политическите, психологическите и други аспекти на войната. Върху основата на очерците си създава бележития труд с мемоарно-документален характер „Год войны. Дневник русского корреспондента. 1877-1878 г.г.“, т. 1-3, Санкт-Петербург,1878-1879. Автор на много литературни произведения на тема от войната. Военните романи: „Гроза“ (1880), „Плевна и Шипка“ (1881), „Вперёд“ (1883). Награден е с войнишки „Георгиевски кръст“ (3/15 декември 1877 г.) за лично участие във военните действия при Плевен. Защитник на българската национална кауза.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната остава в Княжество България и в нова книга описва възобновяването на Българската държава в първите години след Освобождението.

Привърженик е на либералнодемократичното направление в руския обществено-политически живот. Автор е на десетки романи, повести, етнографски очерци, разкази и пътеписи (около 80 тома). Военен кореспондент на в-к „Руское слово“ в Руско-японската война (1904-1905), Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918).

След Гражданската война в Русия емигрира в Германия (1921), а по-късно се установява в Прага. Издава мемоарния си труд „На кладбищах“ (1921), роман „Бедная Инес“ и събрани съчинения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "Петър Берон", София, 1986, с. 112