Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина
Руско-турска война (1877-1878)
Gurko IV.jpg
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Информация
Период 13-25 декември 1877/23 декември – 4 януари 1878 г.
Място Проходи в Западна Стара планина
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Шакир паша
Сили
Западен отряд (Гурко) Орханийска армия

Преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина е част от заключителните действия на Действуващата Руска армия в Руско-турската Освободителна война.

План[редактиране | редактиране на кода]

Изхожда от основните идеи на Руския план за действие през заключителния етап на войната. Предвижда отхвърляне на Орханийската османска армия от проходите в Западна Стара планина, чрез нанасяне на главен удар по левият и фланг. Задържане на главните ѝ сили на Арабаконашката позиция. Създаване на условия за нейният разгром в Софийското поле. Преминаването се осъществява независимо от тежките зимни условия.

Османските сили са оценени на 3 непълни дивизии (13 000 войника), командир Шакир паша. Заели са изгодни укрепени позиции на подстъпите и билото на проходите.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Силите на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко са разделени на 3 колони и 4 отряда:

Подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Започва със събиране на сведения от българското население за проходимостта на проходите на Западна Стара планина. Разкрити са възможностите за използуване на пътеките с. Врачеш – с. Чурек, с. Врачеш – с. Желява. Българското население участва и в приспособяването на пътищата за движение на войскови части. На войниците са раздадени по един фунт сухари (за 6 дни) и тридневна дажба месо. Налице е недостиг на окопни инструменти и зимно облекло. Оръдията са разпределени по едно на рота, за да има възможност пренасянето им да става на ръце. Недостига на подготовка се компенсира от волята и жертвоготовността на руския войник.

Преминаване през Стара планина[редактиране | редактиране на кода]

Главна колона[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването на главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито.

На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 123- и Козловския Пехотен полк овладява с. Потоп и с. Елешница (дн. Йорданкино). I Кавказка Казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) излиза на шосето за София. На 18/30 декември колоната се съсредоточава при с. Яна.

Лява колона[редактиране | редактиране на кода]

С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. Буново и с. Мирково (14/26 декември). Нощува се на открито.

Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на вр. Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващият ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.

Дясна колона[редактиране | редактиране на кода]

Частите на дясната колона тръгват на 13/25 декември при проливен дъжд, преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 15/27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVII Арахангелогородски Пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване.

Главните сили достигат вр. Мургаш на 16/28 декември. След шеметно спускане към с. Чурек, колоната достига сборния пункт при с. Яна.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки изключително трудните зимни условия, Западения отряд (Гурко) успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкият проход без предварително подготвени позиции. Води битката при Ташкесен за прикриване на отстъплението (19/31 декември). Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. На 4 януари освобождава София.

Преминаването има широк международен отзвук. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 130,132 – 133,144 – 146
  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 187 – 192
  • Сборник материалов по Руско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, Вып. 61, Санкт Петербург, 1907