Павел Шувалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Шувалов
руски офицер

Роден
Починал
Погребан Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Активен период от 1849 г.
Братя/сестри Пьотър Шувалов
Павел Шувалов в Общомедия

Павел Андреевич Шувалов е руски граф, офицер, генерал от пехотата. Държавен деец и дипломат. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Шувалов е роден на 13 ноември 1830 г. в гр. Лайпциг в семейството на потомствения дворянин и член на Държавния съвет граф Андрей Шувалов. Посвещава са на военното поприще. Завършва Пажеския военен корпус(1849). Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание корнет в Лейбгвардейския конен полк.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) е адютант на княз Николай Николаевич. Бие се храбро при Инкерман. Военен аташе във Франция (1859).

Като директор на департамент в Министерството на вътрешните работи участва в кампанията по освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1864). Назначен е за командир на Лейбгвардейския Семьоновски полк с повишение в звание генерал-майор от 1864 г. Началник на щаба на Гвардейските войски в Санктпетербурски военен окръг (1867). Участва във военната реформа на генерал-лейтенант Дмитрий Милютин, член е на комисията по превъоръжаване на армията. Повишен е звание генерал-лейтенант от 1873 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 9 август 1877 г. е командир на елитната и боеспособна 2-ра гвардейска пехотна дивизия, която пристига в България в хода на усилването на армията. Придадена е на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер, участва в борбата за Плевен. Бие се храбро при превземането на Горни Дъбник.

След превземането на Плевен е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в борбата с Орханийската турска армия, командир е на Сводния армейски корпус в състав от 2-ра гвардейска, 5-а и 31-ва пехотна дивизии. Командва централна колона от 24 000 воини и 104 оръдия в боевете за село Ябланица, битката за Правец и село Новачене, като отхвърля османските сили на юг. Задържа ги в Арабаконашкия проход при зимното преминаване на Стара планина, с което дава възможност на обходните колони за обхват на главните османски сили. След битката при Ташкесен преминава Стара планина. На 24 декември / 5 януари освобождава село Вакарел, а на 26 декември / 7 януари освобождава Ихтиман.

В началото на януари 1878 г. участва в зимното прочистване на Тракия от остатъците на османските сили. Настъпва в направлението София - Пловдив. Побеждава в боевете при прохода Траянови врата, освобождаването на Пазарджик, битката при Каратаир, битката при Дермендере, Караагач и Белащица. Освободител на десетки села и махали по поречието на река Марица по пътя си към Пловдив. Участва в освобождението на Пловдив и превземането на Одрин. Награден е с орден „Свети Георги“ IV и III ст.

След войната е назначен за командир на Гренадирския корпус (1879). Преминава на дипломатическа работа, посланик е в Берлин (1885 – 1894). Генерал-губернатор на Варшава и командващ войските на военния окръг (1894 – 1896). Повишен е в звание генерал от пехотата.

Член е на Държавния съвет от 1896 г. Получава най-високи руски награди: ордените „Свети Александър Невски“ и „Свети Андрей Первозванний“.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Днес улици в Ихтиман и Пазарджик са наименувани „Генерал Павел Шувалов“.

В град Стамболийски има паметна плоча с неговия лик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. „Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник“, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 29, 60-65, 110-111, 120-121, 131, 133, 178