Превземане на Одрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на битки при Одрин.

Превземане на Одрин
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 8 януари/20 януари 1878 г.
Място Одрин
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Александър Струков Ottoman flag.svg
Сили
Авангард на Южния отряд Разпокъсани османски подразделения и бежанци

Превземането на Одрин е действие на авангарда на Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След поражението на остатъчната групировка на Сюлейман паша от Западния отряд (Гурко) в битката при Пловдив и последвалата я битка при Дермендере, Караагач и Белащица разпокъсаните му части се оттеглят през Родопите и по долината на р. Марица. Заедно с тях се движат в обстановка на хаос, значителни групи турски бежанци.

Южния руски отряд след битката при Шейново, срещайки слаба съпротива, се движи най-бързо в направлението към Одрин. На 5/17 януари предните сили на авангарда на отряда (генерал-майор Александър Струков), спират грамаден обоз от турски бежанци и разпокъсани армейски подразделения и овладяват Харманли. Със силите на 3 конни полка генерал-майор Струков продължава движението на юг и влиза на 6/18 януари в опразнения от османски сили град Мустафа паша (дн. Свиленград). Едновременно започват преговори за примирие на османска делегация (Север паша и Намик паша) с великия княз Николай Николаевич. Авангардът незабавно се насочва към Одрин.

Действия на 7 – 8/19 – 20 януари[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта на 19 януари остатъчните османски сили изоставят Одрин. Там остава полурота за охрана на консулствата на Великите сили и новоназначения управител на града, гръка Фассо (син на Намик паша). Настъпват паника и масови грабежи. Отстъпващите османски подразделения по долината на р. Марица заобикалят града. Силите на генерал-майор Струков, поради изоставане на пехотата, спират на хълмовете до българския квартал. Тук са посрещнати от 5000 човека с молба да се намесят и спрат хаоса.[1]

На следващия ден 20 януари влизат в града, който се оказва строителен лабиринт, и започват борба с грабежите и мародерствата. Заловени са 26 оръдия, от които 4 круповски. На 21 януари пристигат и бежанците от района на Харманли, което води до нова вълна от насилия.[2] Вечерта пристигат главните сили (генерал-лейтенант Михаил Скобелев).

На 21 януари за губернатор на града е назначен генерал-лейтенант Владимир Свечин, който с енергични мерки възстановява реда.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 244, л.1 – 2, с. 2
  2. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 245, л. 1 – 2, с. 2, док. № 252, л.1 – 2, с. 2,
  3. Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Изкуство и култура“, София, 1978, с. 233