Шипченска битка (септември 1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Трета битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg
Стоенето на Шипка, художник Василий Верешчагин
Информация
Период 5 / 17 септември 1877
Място Шипченски проход
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенат Фьодор Радецки Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Шипченски отряд: 19 685 офицери и войници и 79 оръдия Ottoman flag.svg Централна армия: 26 270 офицери и войници и 51 оръдия
Жертви и загуби
над 1000 убити и ранени офицери и войници 1385 убити и ранени офицери и войници

Шипченска битката на 5/17 септември 1877 г. е последният и неуспешен опит на Централната османска армия да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд.

Войник на снега, художник Василий Верешчагин

Шипченска битка (септември-декември 1877)[редактиране | редактиране на кода]

Боят на 5/17 септември[редактиране | редактиране на кода]

Основната цел на Сюлейман паша е да превземе руските позиции на връх Свети Никола. Атаката започва около 3 часа през нощта. На първа линия са разположени три табора доброволци, наречени „табори на обречените“. Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и в около 5 часа е превзет от османските сили. Руските сили отбиват три атаки срещу връх Свети Никола.

От 10 до 12 часа, след контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой, руският контрол върху Орлово гнездо е възстановен. Едновременно са отбити три турски атаки на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Стоенето на Шипка.

Стоенето на Шипка[редактиране | редактиране на кода]

Етап от отбраната на Шипченския проход от 6/18 септември 1877 г. до 29 декември/9 януари 1878 г. Осъществява се от частите на 24-а пехотна дивизия от 93-ти Иркутски, 94-и Енисейски и 95-и Красноярски пехотни полкове. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел. Поради заетите командни позиции от Централната османска армия, личният състав на Шипченския руски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османски части на връх Свети Никола е направен на 30 октомври/11 ноември, но е незабавно отбит.

Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания – 9500 болни срещу 700 убити и ранени офицери и войници.

Ежедневният доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия „На Шипка всичко е спокойно“ става крилата фраза. Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха „В окопите на Шипка“. В началото на януари настъплението на руския Южнен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия.

Значение за хода на войната[редактиране | редактиране на кода]

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише – „Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]