Битка при Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Елена
Конфликт: Руско-турска война (1877–1878)
Период 12 юли 1877; 22 ноември/4 декември 1877; 2/14 декември 1877
Място Елена, България
Резултат победа за Русия на 12 юли и 14 декември, победа за османската империя на 4 декември
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен
Romanov Flag.svg генерал-майор Александър Домбровски
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
5 000 войника и 28 оръдия 19 000 войника и 39 оръдия
Жертви и загуби
1 862 убити и ранени неизвестни


Битката при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г. е последната настъпателна операция на Централната османска армия ( Сюлейман паша ) в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877-1878)

Битка при Марян - Елена, Миндя и Златарица[редактиране | edit source]

Първо Освобождение на Елена[редактиране | edit source]

В началото на военните действия в Руско-турската война (1877-1878), Предния Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) овладява гр. Велико Търново. Подготвяйки се за преминаване през Стара планина осигурява фланговете на своя отряд. На 30 юни/12 юли 1877 г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили гр. Елена.

Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г.[редактиране | edit source]

В началото на м. декември Действуващата Руска армия е спряла османските сили при вр. Шипка и отстоява Шипченския проход в Зимното стоене. Непосредствено е предстояща и капитулацията на Западната османска армия (Осман паша) при гр. Плевен. Сюлейман паша подготвя нападение срещу гр. Елена с оглед да отвлече част от руските сили при гр. Плевен. В облекчаването на подготвяната операция е привлечена и Източнодунавската армия. Провежда отвличащата руското внимание битка при Мечка-Тръстеник.

Частите на Сюлейман паша (19 000 войника и 39 оръдия) действуват с главните си сили (31 табура) срещу гр. Елена от изток. От юг ,6 табура при Твърдишкия проход нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция.

Силите на Еленския Руски отряд (5 000 войника и 28 оръдия, генерал-майор Домбровски) са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от гр. Елена изградена от три успоредни линии по направление мах. Чомаковци - с. Разпоповци. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата. При мах. Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при гр. Елена от 6-10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от деня на османскот настъпление.

Османската атака започва в 8, 15 часа на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10, 00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15,00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15, 30 часа генерал-майор Домбровски нарежда изтегляне към манастира Свети Никола. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от XXVI- а Пехотна дивизия (генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен) на резервната позиция при мах. Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби : 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия. На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с. Йовковци. Руският щаб се установява в капиновския манастир "Св. Никола". Намиращия се в Златарица руски 42-ри пехотен Якутски полк е получил заповед да се оттегли към с. Карпново в резерв на Йовковската позиция. По този начин се дало възможност на османските войски да заемат Златарица. От там нататък техния път към Търново бил открит. В разстоянието от 25 версти до старата столица имало малки незначителни руски обозни части в с. Мерданя. При една настойчивост от страна на турското командване начело със Сюлейман паша, османските войски са имали златния шанс да превземат Търново. От там следвал удар в гръб на Шипченските позиции и деблокиране обсадата на Плевен. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд Дунав. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица. Руското командване видяло заплахата и привлякло всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и суграшица, за едно денонощие , руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове под командването на ген. Малахов се предвижили от село Чаиркьой /дн. с. Камен/ през Стражица, Джулюница, Козаревец и Шереметя и запушили подстъпите на османците към Търново. Героичния поход бил с дължина над 50 версти. На другия ден 24 ноември под общото командване на ген Малахов, Пермския полк заедно с Якутския полк и 13-ти хусарски Нарвски полк, с обща численост 5000 бойци, атакували 12 хилядния отряд на противника в района на селата Миндя и Златарица. Така до мръкнало 18.00 ч турците били прогонени и фронтът заздравен. Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири "...Като по часовник, като по ноти" . Жертвите на русите били много малко, а противника понесъл огромни загуби на хора и оръжие. Противника изоставил оръдията си и ранените си войници. В руската военна историография се казва, че блестящо проведеното от руска страна сражение и героизма на пермци и якутци се загубило в дебрите на историята на фона на сраженията при Стара Загора, Шипка и Плевен. Четири дни след победата при Миндя и Златарица - Плевен паднал. След войната главнокомандващия Сюлейман паша бил съден за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него, той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица.

Второ Освобождение на Елена[редактиране | edit source]

Шест дена след битката при гр. Елена на 28 ноември/10 декември 1877 г. в гр. Плевен капитулира Западната османска армия на Осман паша. Турция губи стратегическата борба за надмощие. След четири дена на 2/14 декември, Сюлейман паша нарежда изтегляне от гр. Елена. Турска част запалва града, в който влизат преследващи Руски Кавалерийски части.

Битките за гр. Елена завършват с краен руски успех. Решително е провален последния опит на турските сили за деблокиране на Западната османска армия при гр. Плевен.

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Сб. материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове , вып. 66, СПб, 1907