Битка при Елена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Елена
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 12 юли 1877; 22 ноември/4 декември 1877; 2/14 декември 1877
Място Елена, България
Резултат победа за Русия на 12 юли и 14 декември, победа за османската империя на 4 декември
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен
Romanov Flag.svg генерал-майор Александър Домбровски
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
5 000 войници и 28 оръдия 19 000 войници и 39 оръдия
Жертви и загуби
1 862 убити и ранени неизвестни


Битката при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г. е последната настъпателна операция на Централната османска армия ( Сюлейман паша ) в етапа на борбата за надмощие в Руско-турската война (1877-1878)

Битка при Марян - Елена, Миндя и Златарица[редактиране | редактиране на кода]

Първо Освобождение на Елена[редактиране | редактиране на кода]

В началото на военните действия в Руско-турската война (1877-1878), Предният Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) овладява гр. Велико Търново. Подготвяйки се за преминаване през Стара планина, осигурява фланговете на своя отряд. На 30 юни/12 юли 1877 г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили гр. Елена.

Битка при Елена на 22 ноември/4 декември 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

Към декември Действащата Руска армия е спряла османските сили при вр. Шипка и отстоява Шипченския проход в Зимното стоене. Непосредствено е предстояща и капитулацията на Западната османска армия (Осман паша) при гр. Плевен. Сюлейман паша подготвя нападение срещу гр. Елена с оглед да отвлече част от руските сили при гр. Плевен. В облекчаването на подготвяната операция е привлечена и Източнодунавската армия. Провежда отвличащата руското внимание битка при Мечка-Тръстеник.

Частите на Сюлейман паша (19 000 войници и 39 оръдия) действат с главните си сили (31 табура) срещу гр. Елена от изток. От юг 6 табура при Твърдишкия проход нанасят удар срещу десния фланг на руската позиция.

Силите на Еленския Руски отряд (5 000 войника и 28 оръдия, генерал-майор Домбровски) са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от гр. Елена изградена от три успоредни линии по направление мах. Чомаковци - с. Разпоповци. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата. При мах. Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване, известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при гр. Елена от 6-10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от деня на османското настъпление.

Османската атака започва в 8:15 часа на 22 ноември/4 декември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10:00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15:00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15:30 часа генерал-майор Домбровски нарежда изтегляне към манастира Свети Никола. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от XXVI-а Пехотна дивизия (генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен) на резервната позиция при мах. Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби : 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия.

На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с. Йовковци. Руският щаб се установява в Капиновския манастир „Св. Никола“. Намиращият се в Златарица руски 42-ри пехотен Якутски полк е получил заповед да се оттегли към с. Карпново в резерв на Йовковската позиция. По този начин се дало възможност на османските войски да заемат Златарица. Оттам нататък техният път към Търново бил открит. В разстоянието от 25 версти до старата столица имало малки незначителни руски обозни части в с. Мерданя. При една настойчивост от страна на турското командване начело със Сюлейман паша, османските войски са имали златния шанс да превземат Търново. Оттам следвал удар в гръб на Шипченските позиции и деблокиране обсадата на Плевен. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд Дунав. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица. Руското командване видяло заплахата и привлякло всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и суграшица, за едно денонощие , руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове под командването на ген. Малахов се предвижили от село Чаиркьой /дн. с. Камен/ през Стражица, Джулюница, Козаревец и Шереметя и запушили подстъпите на османците към Търново. Героичният поход бил с дължина над 50 версти. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на ген. Малахов, Пермският полк заедно с Якутския полк и 13-ти хусарски Нарвски полк, с обща численост 5000 бойци, атакували 12-хилядния отряд на противника в района на селата Миндя и Златарица. Така до мръкнало 18:00 ч. турците били прогонени и фронтът заздравен. Според военните специалисти боят бил проведен много вещо от руските командири "...Като по часовник, като по ноти". Жертвите на русите били много малко, а противникът понесъл огромни загуби на хора и оръжие. Противникът изоставил оръдията си и ранените си войници. В руската военна историография се казва, че блестящо проведеното от руска страна сражение и героизмът на пермци и якутци се загубило в дебрите на историята на фона на сраженията при Стара Загора, Шипка и Плевен. Четири дни след победата при Миндя и Златарица - Плевен паднал. След войната главнокомандващият Сюлейман паша бил съден за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него, той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица.

Второ Освобождение на Елена[редактиране | редактиране на кода]

Шест дена след битката при гр. Елена на 28 ноември/10 декември 1877 г. в гр. Плевен капитулира Западната османска армия на Осман паша. Турция губи стратегическата борба за надмощие. След четири дена на 2/14 декември, Сюлейман паша нарежда изтегляне от гр. Елена. Турска част запалва града, в който влизат преследващи руски кавалерийски части.

Битките за гр. Елена завършват с краен руски успех. Решително е провален последният опит на турските сили за деблокиране на Западната османска армия при гр. Плевен.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сб. материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканском полуострове , вып. 66, СПб, 1907