Мерданя

Мерданя
Мерданя 43.057728, 25.783215 Мерданя
Общи данни
Население	537 души (31 декември 2025 г.) 25,8 души/km²
Землище	20,82 km²
Надм. височина	254 m
Пощ. код	5147
Тел. код	0619 62
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	47826
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Лясковец Васил Христов (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Кметство    – кмет	Мерданя Марин Люцканов (ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)
Мерданя в Общомедия

Мерданя е село в Северна България. Разположено е в полите на Стара планина, в областта на Еленския Балкан. През него минава главен път Е53. Намира се на 16 km от гр. Велико Търново и на 7 km от гр. Лясковец. Кмет на селото от 2023 г. е Ваньо Ганев.

История

Мерданя е много старо селище. За това свидетелстват археологическите находки, които се съхраняваха в училищния музей. Част от тях са свързани с траките от племето кробизи, живели по тези земи. От тези времена в землището на Мерданя има три почти унищожени селищни могили. Едната е в близост до чешмата Мочура, известна като Дайча, другата е в местността Керената (Черковиното), и третата – в местността Дрисля. В тези могили са открити находки от неолита и халколита – глинена лампа, тежести за стан, меден меч и от по-късни времена – келтски шлем. През землището е преминавал римският път от юг на север Via Vita (Пътя на живота). Над сегашното село на хълма Манастирска гора се е намирала римска наблюдателна кула и пътна станция.

Население

Население на село Мерданя 1934 – 2021

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1712 1946 1776 1956 1647 1965 1495 1975 1305 1985 1060 1992 860 2001 709 2011 591 2021 586

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	591	100.00
Българи	572	96.78
Турци	5	0.84
Цигани	0	0.00
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	13	2.19

Културни и природни забележителности

Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“

Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ се намира във Великотърновската епархия. Разположен е на Търновските височини на Средна Стара планина, на около 14 km югоизточно от Велико Търново, в западния край на село Мерданя.

Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици Севастийски. Новопостроеният манастир е на достъпно място в края на село Мерданя, а т.нар. стар манастир, който е построен първи след победата на цар Иван Асен ІІ, се намира в близкия лес в местността Ушите. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. Манастирът е бил опожарен заедно със заключените в него монаси. Турските войски запалват селското светилище, за да покажат на селяните мощта си. От стария манастир са останали едва забележими руини. Манастирският комплекс е обявен за паметник на културата.

В средата на XIX век богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853 г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда с 2 конхи, с притвор и купол върху висок барабан. След смъртта на хаджи Кесарий през 1893 г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал.

Манастирът е действащ девически манастир. Храмовият празник е на 9 март.

Редовни събития

• Празник на Мерданя – 26 октомври, Димитровден – храмов празник на местната църква
• Годишен фестивал „Хайдушка песен“