Мерданя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мерданя
Общи данни
Население 540 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,82 km²
Надм. височина 254 m
Пощ. код 5147
Тел. код 0619 62
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 47826
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Лясковец
Ивелина Гецова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Мерданя
Марин Люцканов
(ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)
Мерданя в Общомедия

Мерданя е село в Северна България. Разположено е в полите на Стара планина. През него минава главен път Е53. Намира се на 16 km от гр. Велико Търново и на 7 km от гр. Лясковец.

История[редактиране | редактиране на кода]

На около 1,5 km от сегашния манастир „Св. 40 мъченици“, в местността Ушите, са намерени развалини от средновековен манастир, за които се предполага, че са от времето на цар Иван Асен II. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. Манастирът е бил опожарен, заедно със заключените в него монаси. Турските войски запалват селското светилище, за да покажат на селяните мощта си. В средата на XIX век богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853 г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир.

Църквата е еднокорабна сграда с обширно преддверие и висок купол. Първоначално не е била изографисана. След реставрацията ѝ през 1982 – 1984 г. е изрисувана със стенописи. Запазени са някои икони от 19 век, рисувани предимно от представители на Тревненската школа като зограф Ценю Симеонов. По време на освободителните борби на българите игуменът Кесарий Хорозов е сподвижник на Васил Левски. Архимандрит хаджи Кесарий е завършил духовна семинария в Букурещ, което не му пречи да се прояви и като умел строител – чешмата, която построил в двора, както и високите зидове, с които оградил манастира, се ползват и до днес. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села.

След смъртта на хаджи Кесарий през 1893 г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 712
1946 1 776
1956 1 647
1965 1 495
1975 1 305
1985 1 060
1992 860
2001 709
2011 591

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 591 100.00
Българи 572 96.78
Турци 5 0.84
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 13 2.19

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“

Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ се намира във Великотърновската епархия. Разположен е на Търновските височини на Средна Стара планина, на около 14 km югоизточно от Велико Търново, в западния край на село Мерданя. Манастирът е построен през 13 век, по времето на Втората българска държава, а е възобновен през 19 век. Сега е действащ девически манастир. Храмовият празник е на 9 март.

„Св. 40 мъченици“ представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда с 2 конхи, с притвор и купол върху висок барабан. Построена е през 1876 г. с помощта на хаджи Кесарий Хорозов от Елена, който става игумен на манастира.

Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на Св. 40 мъченици Севастийски. Новопостроеният манастир е на достъпно място в края на село Мерданя, а т. нар. стар манастир, който е построен първи след победата на цар Иван Асен ІІ, се намира в близкия лес, но от него вече са останали само почти незабележими руини. Манастирският комплекс е обявен за паметник на културата.

Мерданя е много старо селище. За това свидетелстват археологическите находки, които се съхраняваха в училищния музей. Част от тях са свързани с живота на траките в нашите земи. Тук са живели траки от племето кробизи. От тези времена в землището на Мерданя има три почти унищожени селищни могили. Едната е в близост до чешмата Мочура, известна като Дайча, другата е в местността Керената (Черковиното), и третата – в местността Дрисля. В тези могили са открити находки от неолита и халколита – глинена лампа, тежести за стан, меден меч и от по-късни времена – келтски шлем. През землището е преминавал римският път от юг на север Via Vita (Пътя на живота). Над сегашното село на хълма Манастирска гора се е намирала римска наблюдателна кула и пътна станция.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празник на Мерданя – 26 октомври, Димитровден – храмов празник на местната църква.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Мерданя, община Лясковец, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2018. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 21 декември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2018. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България