Лясковец (община)
| Община Лясковец | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Велико Търново |
| Площ | 177.37 km² |
| Население | 13 641 души |
| Адм. център | Лясковец |
| Брой селища | 6 |
| Сайт | lyaskovets.net |
| Управление | |
| Кмет | Васил Христов (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Община Лясковец в Общомедия | |
Община Лясковец се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в централната част на област Велико Търново. С площта си от 177,373 km2 заема предпоследното 9-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 3,81% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Горна Оряховица;
- на изток – община Стражица;
- на юг – община Златарица;
- на югозапад – община Велико Търново;
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е хълмист и равнинен, като цялата ѝ територията ѝ условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югоизточната част на Средната Дунавска равнина.
В югозападната и в най-източната част на общината попадат части от три ниски възвишения, които принадлежат към Средния Предбалкан. Югозападно от град Лясковец на територията на общината се издигат стръмно най-източните части на Арбанашкото плато. Тук се намира и най-високата точка на общината – 440 m н.в. Южно от него и селата Драгижево и Мерданя, по границата с Община Велико Търново се простират северните склонове на Присовския рид, с максимална височина връх Алиев трап (426 m), разположен западно от село Драгижево. В най-източната част, източно от село Джулюница, по границата с общините Стражица и Златарица се издига уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, с височина 427 m.
Северната част на общината се заема от широката и равна долина на река Янтра, като тук се намира и най-ниската точка на общината – 64 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]В северната част, основно по границата с община Горна Оряховица протича част от средното течение на река Янтра. В най-източната част, северно от възвишението Романа преминава малка част от най-долното течение на Стара река, заедно с най-долното течение на своя най-голям приток река Веселина. На територията на общината има изградени множество микроязовири, най-големи от които са „Добри дял“ (на югозапад от едноименното село) и „Черни мост“ (северозападно от село Мерданя). Подземните води на територията на общината са карстови и порови.
Климат, почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]Климатът на общината е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средногодишна температура (11.5ºС) и високата годишна амплитуда (25.2ºС) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната.
Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство.
В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населени места
[редактиране | редактиране на кода].png)
Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
| Населено място | Население (2021 г.)[1] |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|
| Лясковец | 7010 | 49,472 | Административен център на общината |
| Джулюница | 1497 | 39,558 | |
| Добри дял | 712 | 30,679 | |
| Драгижево | 818 | 16,823 | |
| Козаревец | 845 | 20,021 | |
| Мерданя | 586 | 20,820 | |
| ОБЩО | 11 468 | 177,3736 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 160 | 364 | -204 | 8.9 | 20.2 | -11.3 |
| 1988 | 180 | 317 | -137 | 9.6 | 17.0 | -7.3 |
| 1989 | 173 | 317 | -144 | 9.3 | 17.1 | -7.8 |
| 1990 | 162 | 296 | -134 | 8.8 | 16.0 | -7.2 |
| 1991 | 139 | 308 | -169 | 7.5 | 16.6 | -9.1 |
| 1992 | 132 | 303 | -171 | 7.3 | 16.8 | -9.5 |
| 1993 | 157 | 299 | -142 | 9.1 | 17.3 | -8.2 |
| 1994 | 125 | 319 | -194 | 7.3 | 18.6 | -11.3 |
| 1995 | 94 | 289 | -195 | 5.5 | 16.9 | -11.4 |
| 1996 | 117 | 290 | -173 | 6.9 | 17.1 | -10.2 |
| 1997 | 101 | 308 | -207 | 6.0 | 18.2 | -12.2 |
| 1998 | 121 | 322 | -201 | 7.3 | 19.3 | -12.1 |
| 1999 | 101 | 257 | -156 | 6.1 | 15.6 | -9.5 |
| 2000 | 100 | 296 | -196 | 6.2 | 18.2 | -12.1 |
| 2001 | 74 | 285 | -211 | 4.7 | 18.2 | -13.5 |
| 2002 | 99 | 283 | -184 | 6.6 | 18.8 | -12.2 |
| 2003 | 115 | 260 | -145 | 7.8 | 17.6 | -9.8 |
| 2004 | 103 | 261 | -158 | 7.1 | 17.9 | -10.9 |
| 2005 | 102 | 262 | -160 | 7.1 | 18.2 | -11.1 |
| 2006 | 96 | 253 | -157 | 6.8 | 17.9 | -11.1 |
| 2007 | 106 | 236 | -130 | 7.6 | 16.9 | -9.3 |
| 2008 | 111 | 266 | -155 | 8.0 | 19.2 | -11.2 |
| 2009 | 107 | 249 | -142 | 7.8 | 18.1 | -10.3 |
| 2010 | 110 | 247 | -137 | 8.1 | 18.2 | -10.1 |
| 2011 | 95 | 243 | -148 | 7.1 | 18.2 | -11.1 |
| 2012 | 91 | 267 | -176 | 6.9 | 20.3 | -13.4 |
| 2013 | 77 | 212 | -135 | 5.9 | 16.3 | -10.4 |
| 2014 | 95 | 267 | -172 | 7.4 | 20.9 | -13.5 |
| 2015 | 88 | 248 | -160 | 7.0 | 19.6 | -12.6 |
| 2016 | 84 | 251 | -167 | 6.7 | 20.0 | -13.3 |
| 2017 | 72 | 287 | -215 | 5.9 | 23.3 | -17.5 |
| 2018 | 75 | 300 | -225 | 6.3 | 25.1 | -18.8 |
| 2019 | 82 | 261 | -179 | 6.9 | 22.1 | -15.2 |
| 2020 | 72 | 320 | -248 | 6.1 | 27.1 | -22.1 |
| 2021 | 78 | 355 | -277 | 6.8 | 30.9 | -24.1 |
| 2022 | 61 | 299 | -238 | 5.5 | 27.0 | -21.5 |
| 2023 | 49 | 243 | -194 | 4.5 | 22.2 | -17.7 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 13 397 | 12 113 | 307 | 263 | 59 | 46 | 609 | 100.00 | 90.41 | 2.29 | 1.96 | 0.44 | 0.34 | 4.54 |
| Лясковец | 8225 | 7406 | 150 | 106 | 32 | 31 | 500 | Лясковец | 90.04 | 1.82 | 1.28 | 0.38 | 0.37 | 6.07 |
| Джулюница | 1895 | 1858 | 3 | 8 | 20 | Джулюница | 98.04 | 0.15 | 0.42 | 1.05 | ||||
| Добри дял | 960 | 650 | 144 | 143 | 0 | 11 | 12 | Добри дял | 67.70 | 15.00 | 14.89 | 0.00 | 1.14 | 1.25 |
| Козаревец | 895 | 891 | 0 | 3 | 0 | Козаревец | 99.55 | 0.00 | 0.33 | 0.00 | ||||
| Драгижево | 831 | 736 | 5 | 6 | 18 | 2 | 64 | Драгижево | 88.56 | 0.60 | 0.72 | 2.16 | 0.24 | 7.70 |
| Мерданя | 591 | 572 | 5 | 0 | 13 | Мерданя | 96.78 | 0.84 | 0.00 | 2.19 | ||||
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 13 397 | 100.00 |
| Православие | 10 037 | 74.91 |
| Католицизъм | 40 | 0.29 |
| Протестантство | 84 | 0.62 |
| Ислям | 388 | 2.89 |
| Друго | 14 | 0.10 |
| Нямат | 548 | 4.09 |
| Не се самоопределят | 576 | 4.29 |
| Непоказано | 1710 | 12.76 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:
- в северната част, по долината на река Янтра – участък от 17,2 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
- в югозападната част, през общинския център и село Драгижево – участък от 12 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена[5]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерския съвет.[6]
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48 km:
- участък от 23,2 km от Републикански път I-4 (от km 134,9 до km 158,1);
- участък от 13 km от Републикански път II-53 (от km 11,9 до km 24,9);
- началният участък от 7,9 km от Републикански път III-4004 (от km 0 до km 7,9);
- началният участък от 3,9 km от Републикански път III-5301 (от km 0 до km 3,9).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 20 декември 2018.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 декември 2018. (на английски)
- ↑ www.lyaskovets.net
- ↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Лясковец- ((bg)) Официален сайт
| ||||||||||
| |||||
